От Марк Берген и Броуди Форд с Томас Сиъл
През последните месеци, членове на вашингтонската политическа група на Гугъл, получиха нова задача: да проучат конкуренцията –Майкрософт (Microsoft Corp.) и да разберат какво правят, че им се получава толкова добре. На хартия изглеждало странно. Майкрософт беше известна като мишена на правителствено антимонополно дело през 90-те години на миналия век и Google прекара първите си десетилетия, опитвайки се отчаяно да не бъде компанията от Редмънд, Вашингтон.
Днес, обаче, има сериозна завист към Майкрософт в Силициевата долина. Докато компанията-родител на Гугъл – Alphabet Inc. и нейните равни – Apple, Amazon и Facebook, бяха влачени през политическата кал по време на „бума на технологиите“, Майкрософт останаха чисти. Търпеливо и бездействено мина през конгресните изслушвания по проблемите на индустрията. Новите сметки, предназначени да ограничат пазарната сила на технологиите, не засягат голяма част от бизнеса на Майкрософт, въпреки че това е втората най-ценна компания в САЩ. Майкрософт все още функционира в Китай и прави мега-придобивки (две сделки от миналата година на стойност общо 88 милиарда долара чакат одобрение) – неща, които Гугъл, поради политически причини, не може да направи.
Гугъл казва, че всякакви анализи, които прави на тема Майкрософт, е част от рутинните „работни задачи“, за да е в крак със стратегиите на конкурентите. И все пак, някои от служителите на Capitol Hill и вътрешни хора във Вашингтон казват, че компанията напоследък нагажда поведението си спрямо Вашингтон. Някои от тях предполагат, че това е, за да приличат повече на Майкрософт.
Гугъл се изправя пред дело за недоверие на Министерството на правосъдието на САЩ и се бори с две предложения в Конгреса, които могат да го принудят да промени своите услуги за търсене и магазините си за приложения. Има и законопроект за антинаблюдение, който ако бъде приет, ще разруши дейността му за рекламни технологии.
В същото време, стратегията на компанията за Вашингтон, засяга някои законодатели по лош начин. През 2018, главният изпълнителен директор на Гугъл – Сундар Пичай отказа покана да свидетелства пред панела на Съвета и законодателите отбелязаха отсъствието му с празен стол. Уилям Ковачич, бивш председател на Федералната търговска комисия, който към момента е преподавател в Университет Джордж Вашингтон, казва, че в лекциите си по право, той пуска запис от 2020 на Пичай, който свидетелства пред антитръстовата подкомисия на Камарата на представителите по време на скандално изслушване, като пример какво не трябва да се прави.
Контрастът между подхода на Гугъл и този на Майкрософт е очевиден, казва Ковачч. „Има разлика между това, да говориш с някой, който използва заучени отговори и някой, който наистина слуша какво имаш да му кажеш“, казва той.
На Capitol Hill, към Брад Смит, президент и главен дипломат на Майкрософт, всички се отнасят с уважение, като бива канен да съветва законодатели и да обсъжд политики. В даден момент, представител Дейвид Сисилин, който ръководи политически разследвания в индустрията, благодари на Смит за предоставянето на информационни материали за разследването на технологичното влияние. Говорител на Майкрософт отказа да коментира тази история.
Съветът на Ковачич за Гугъл: „Аз бих разучил Майкрософт внимателно“. Гугъл, обаче, казва, че има „свой подход“ за работа с Вашингтон. „Работим конструктивно и позитивно със законодателите и регулаторите от много години и продължаваме по този начин“, казва говорителят Хосе Кастанеда.
Гугъл наскоро предприе действия с някои технологични скептици. През есента, Пичай посети сенатор Ейми Клобучар, демократ от Минесота, относно множество законопроекти, насочени към компанията. Той също така изпрати главния финансов директор Рут Порат, бивш изпълнителен директор в Морган Стенли (Morgan Stanley), която е била съветник на Министерство на финансите по време на финансовата криза. Тя се среща със сенатор Марк Уорнър, главен критик в индустрията, за да обсъдят икономически политики – не регулаторните проблеми на Гугъл. Говорителят на Уорнър отказа коментар.
През март, компанията беше домакин на членове на парламента на Великобритания, за да работят върху законодателството за дигиталните пазари. Дарън Джоунс, политик от лейбъристите, казва, че тонът на срещата е бил дружелюбен. „Разбираме, че си вършите работата“, се обърна Гугъл към групата, според Джоунс. „Искаме да изкажем нашата позиция и да извлечем най-доброто от ситуацията.“ По време на пътуването, Гугъл заведоха посетителите да видят X, компанията за „изстрелване на луната“ на Гугъл. Астро Телър, ръководителят на лабораторията, пристигна обут в обичайните му ролери. Той поведе парламентаристите на обиколка, карайки ролерите назад.
През март, според човек, запознат на тази тематика, ръководителите на Гугъл, попитали служител на Сената един обикновен въпрос: Как да поправим репутацията си пред Вашия кабинет? Гугъл отрича подобно нещо да се е случвало, казвайки, че служителите им по правителствени въпроси не задават подобен тип въпроси. (Колкото до други хора, които са говорили за положените усилия на Гугъл спрямо Capitol Hill в тази история, човекът помоли да е анонимен, тъй като обсъжда частни въпроси.)
Не винаги се е налагало Гугъл да наваксва пред държавни служители. По време на ерата на Обама, бяха се установили като твърда политическа сила, но това предимство бързо се стопи по времето на Доналд Тръмп. Веднъж видени като източник на иновации и идеи във Вашингтон, компанията постепенно привлече обвинения, че са монополисти и цензори. Оттогава Гугъл промени политическия си подход многократно и съобщи, че е намалил повече от наполовина своите федерални разходи за лобиране до 10 милиона долара през 2021 г. от 21 милиона долара през 2018 г.
Резултатите от усилията им са смесени. „Никога не съм имал проблем с хората, отговарящи за правителствените въпроси“, казва представител Кен Бък от Колорадо, топ републиканец в антитръстовата подкомисия на Камарата на представителите, който критикува Гугъл по въпроси, свързани с поверителността и конкуренцията. „Те винаги са мили и любезни. Много са начетени. Проблемът е, че се опитват да сложат червило на прасе.“ Бък похвали „отвореността“ на Майкрософт около планираното придобиване на Activision Blizzard. Той също така каза, че дори не използва търсачката на Гугъл.
Гугъл има едно предимство в популярността си във Вашингтон: Не е Фейсбук. Служител на Сената характеризира репутацията на Гугъл като „едни от многото“, заедно с Apple Inc. И компанията-родител на Фейсбук – Мета (Meta Platforms Inc.), които са най-малко харесваните. Сара Милър, изпълнителен директор на American Economic Liberties Project, антитръстова група за застъпничество, казва, че за Гугъл, в сравнение с някои гиганти в областта на технологиите и социалните медии, е по-лесно „да представи мило и объркано лице“.
Въпреки това, компанията засилва политическите си усилия, казва Милър, заемайки „военна позиция“ срещу законопроектите за технологии в Конгреса и различните ѝ дела за конкуренция в окръг Колумбия и извън него. „Те спряха да се опитват да въртят меки педали“, казва тя, дори ако последният подход е повече финес, отколкото сила.
Гугъл ще се нуждае от целия политически капитал, който може да събере. Въпреки че се противопоставят на някои нови разпоредби, те също се борят за имиграционна реформа и национален закон за неприкосновеността на личния живот. Междувременно Майкрософт настоява за много по-широк набор от законодателство. Смит от Майкрософт одобри законопроекта на Сената за деконструиране на моделите на магазините за приложения както на Гугъл, така и на Apple, както и мерки в чужбина, за да принуди Гугъл и други онлайн платформи да плащат на нoвинарски издателства.
В средата на април Смит изнесе реч на частна конференция, за да настоява за по-голям правителствен надзор върху индустрията. Той рекламира работата на Майкрософт в областта на киберсигурността в Украйна и спомена трите си пътувания до Ватикана. „Технологичният сектор трябва да узрее и ние трябва да склоним, за да помогнем да заработи нова ера на регулиране“, заключи Смит. Публиката му отправи бурни аплодисменти.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ Гугъл иска да оправи репутацията си във Вашингтон, когато технологичната индустрия се изправя срещу засилени регулаторни и правни предизвикателства.
