От Константин Занков
Трудно е да се даде сигурна прогноза за развитието на туризма през тази година. Преди 23 февруари очакванията бяха за силен сезон. Съществуват различни сценарии за туризма и те зависят пряко и непряко от множество фактори, включително политическата и икономическата обстановка. Затова и представеният анализ е базиран на ситуацията към началото на месец май.
В момента в близост до България се води война, инфлацията и цените на всички стоки се покачват и е съвсем естествено да се очаква предизвикателен сезон. Тъй като България като дестинация се намира в непосредствена близост до военните действия се очаква, освен непосредствено засегнатите пазари от Русия и Украйна, да има задържане на пътуванията от други по-далечни, защото все пак за тях сме на сантиметри разстояние от театъра на военните действия.
Въпреки това можем да кажем, че усещането на туристите у нас определено не усещат военно напрежение и биха могли напълно спокойно да се наслаждават на ваканцията си. Важен фактор, който трябва да се комуникира и на национално ниво е, че държавата ни е член на ЕС и НАТО и по нашите брегове няма морска война и мини.
Увеличението на цените на основни нужди на хората като храна, ток и горива води до това, че определени пазарни сегменти нямат свободни средства, които да похарчат за почивка. От друга страна има и доста хора по света, които са планирали голям брой пътувания това лято точно заради спестени средства от осъществяване на пътувания по време на пандемията и определено имат мотивацията и желанията да пътуват активно през тази година.
Наблюдава се и лек ръст в цените на самолетните билети по някои направления и причините затова са увеличени на цените на горивата, повишеното търсене и удължавано е на някои маршрути заради затвореното въздушно пространство над Русия и Украйна.
Също така се вижда и по-трудно намиране на автомобили под наем в цял свят заради забавените доставки на нови автомобили за компаниите.
Важно е да отбележим и несигурната икономическа ситуация и инфлационните процеси на пазарите, от които идва потокът туристи. Трудно да се прогнозира и няколко месеца напред, но се очакват и увеличение на цените на хотелските услуги, за България най-вероятно с около 10-15 %, поради голямото конкурентно предлагаме.
Оптимистичното тук е, че планираните полети до България са се увеличили драстично спрямо предходните две години. Към месец май летище София очаква между 4 и 5 млн. пътници за тази година, а летищата Варна и Бургас между 2,1 и 2,9 млн. Очакванията са това да бъдат гости от Централна и Източна Европа - Полша, Германия, Чехия, както и от Великобритания - на летищата в Бургас и Варна. Чартърните полети вече за заявени в летателния график, но нищо не гарантира тяхното изпълнение и има вероятност да бъдат те да бъдат осуетени, ако военната обстановка ескалира. Като цяло трендът, който наблюдаваме, е за общо увеличаване броя на полетите по редовните линии и за намаляване броя на чартърни туроператорски полети. Проблемите в момента са от естество, на което бизнесът трудно може да противодейства - освен с гъвкави условия за резервация и адекватен и навременен дигитален маркетинг.
Изминалият зимен туристически сезон се смята за най-добрият за последните години. Заради ниските температури през месец март и натрупаната над 2 метра снежна покривка в Банско, Боровец и Пампорово, ски лифтовете и пистите бяха отворени и през месец април. И съответно се наблюдаваше висока заетост на легловата база и увеличаване на приходите. В зимните курорти се завърнаха чуждестранните туристи - и най-вече от Великобритания - които са традиционен техен пазар, докато по време на пандемията туристическият бизнес разчиташе основно на вътрешен туризъм. За някои градове и курорти сезонът завърши със значителен ръст и не говорим само за ски дестинациите, а и за СПА курортите и големи градове като Пловдив, Велико Търново и София. Естествено има и малки градове, които не бележат ръст на броя туристи.
Тук ключово важно е да подчертаем, че увеличението на заетостта не означава увеличение на печалбата - основно заради повишените оперативно фиксирани разходи за осъществяването на туристически продукт.
Но като цяло очакванията са, че новият летен сезон ще бъде значително по-добър от миналогодишния, като на места очакванията са за ръст от 15-20 %.
Данните сочат, че ваканционният морски туризъм влиза в трета подред предизвикателна година. Тук говорим основно за големите хотелски комплекси, които досега са разчитали на организирани туристи с чартърни полети от определени пазари. Макар в началото на сезона максималната заетост да е сравнително ниска, през юли и август се очаква максимална заетост, а краят на сезона зависи от много фактори, свързани със ситуацията в този регион на Европа.
И макар в социалните мрежи и в множество медии да се комуникира/обсъжда високият брой на руските и украинските туристи, традиционно посещаващи България, всъщност през последните години руските туристи определено не са били толкова много на брой и с такова решаващо значение за българския туризъм. И тази тенденция е свързана не само с пандемичната обстановка и общата конюнктура, а се развива и се наблюдава още отпреди 5 години.
Спадът през летния туристически сезон при Украйна и Русия, както и при Беларус и Молдова, се очаква да бъде компенсиран от съседни пазари - Румъния, Северна Македония, Сърбия, Турция, както и от европейски като Полша, Унгария, Чехия, Великобритания, Ирландия, Скандинавия, Словакия. При тях не се наблюдават страхове от пътувания в България, затова и остават с добри планирани обеми.
Българският турист е най-добрият клиент за нашият туризъм тъй като може да посети хотела няколко пъти в годината и да промотира много по-бързо и лесно сред своят приятелски кръг. Хотелиерите следва да предлагат атрактивни гъвкави тарифи и да имат комуникационни кампании към различни пазари, защото всички мерки вече паднаха и нашите сънародници ще пътуват свободно и към други атрактивни туристически дестинации.
По отношение на туристическия продукт, може да се обобщи, че той е устойчив от гледна точка на семейния туризъм. За сметка на това големите хотели и т.нар. индустриален туризъм страдат от създалата се в момента ситуация. Това се дължи от една страна на разликите в цените на битовия и промишления ток и газ, тъй като повишаването на разходите при семейния туризъм е по-малко. Но също така и на промените в потребителското търсене, вкл. тенденцията туристите да търсят и предпочитат все повече бутиков туризъм. А от трета страна: възможността на малките семейни обекти да бъдат по-гъвкави при промените в обстоятелствата.
При промените в потребителското поведение следва да се обърне внимание и на резервациите в последния момент, както и на по-кратките пътувания. Те се наблюдават като устойчива тенденция през последните години. Затова и очакванията за възстановяването на туристическата индустрия в световен мащаб е през 2023-2024 г. да се увеличат значително по-краткосрочните настанявания. Дългосрочните международни туристически посещения се очаква да възвърнат нивата си от 2019 чак към 2026-2027 г. В глобален мащаб хотелската заетост през 2021 се е повишила спрямо нивата от 2020, но броят на продадените самолетни билети през декември 2021 се равнява на 50% спрямо декември 2019. Трябва да съсредоточим нашите усилия в развитието на различни форми на туризъм като освен морски и планински имаме отлични условия за културно-познавателен, балнео и СПА, здравен, еко и други атрактивни форми на туризъм.
Въпреки проблемите и трудностите, туризмът ще покаже как работи, защото е адаптивен и не се нуждае от редки метали, нефт и газ в тези обеми, в които се нуждаят други производства и очакваме един по-добър туристически сезон от предходните две години.
В РЕЗЮМЕ Очаква се предстоящият летен сезон да бъде по-добър от миналогодишния, като можем да видим и на места ръст от 15-20 %.
