От Богомил Николов
През 2018 година проучване на Асоциация Активни потребители показа, че покупката на електромобил може да бъде не просто лукс, а изгодна в дългосрочен план. Нека припомним. Когато използваме сравнение на общата цена за притежание на автомобил, а не само покупната цена, получаваме много по-обективна оценка на разходите, които ни се налага да правим във времето.
В калкулирането на общите разходите по притежение и използване на автомобил са включени: поддръжката, застраховката, горивото, финансирането на лизинговите вноски, пътният данък, който се плаща всяка година на общината, разходите за регистрация, включително и продуктовата („еко“) такса, както и обезценяването. Направени са изчисления на експлоатацията при най-масовите три класа автомобили B (Supermini), C (Lower medium) и H (Dual purpose) при три сценария за пробег на година – 10, 20 и 30 хил. километра и три срока на експлоатация 7, 8 и 9 години.
Въпреки че всеки може да направи актуална приблизителна калкулация по-горе изброените критерии на база актуални цени и конкретни модели получавайки общата цена за използване на автомобила за определен период, много малко хора използват този подход. На практика най-голяма тежест в решението за покупка имат редица маркетингови техники (напр. отстъпки, бонуси или екстри), които купувачите получават в офертите на пазара, както и възможността за приспадане на ДДС при покупката.
Резултатите още тогава показаха, че в дългосрочен план инвестицията може да бъде рентабилна за индивидуалните потребители. Въпреки много по-високите първоначални разходи за закупуване на електромобил, в течение на годините те се компенсират от осезаемо по-ниските експлоатационни разходи – разход за гориво за определен пробег, данък МПС, поддръжка (напр. смяна на масло, филтри свещи и т.н.), разходи за паркиране. Анализът не обхваща ограничаващи фактори като пробег с едно зареждане и време за зареждане, които все още са най-слабото място на електрическите автомобили и на практика ги ограничават до ползване в града. Разходите за паркиране, също не са отразени, тъй като възможните спестявания от паркиране в платени зони са строго индивидуални в зависимост от начина на ползване и населеното място. В анализа отсъстват и счетоводните възможностите за данъчни цели които са налични при придобиване от фирма. Отбелязваме като несъвършенство на сравнителното изследване и липсата на оценка на жизнения цикъл на автомобилите (LCA) от добива на руда до депонирането/рециклирането им.
В България няколко фактора определят разходите по експлоатация на електрическите автомобили като по-евтини от тези с вътрешно горене:
- Докато цените на бензина и дизела са малко по-ниски от средното за ЕС, цените на електрическата енергия са значително по-ниски (0.1€/kWh) от средното в ЕС (0.2€/kWh).
- Електромобилите са освободени от пътен данък. Това формира осезаемо спестяване на разход, особено при по мощните автомобили.
- С увеличаване на средните километри изминати за година се увеличава и относителния ефект на разходите за експлоатация върху общата цена на притежание на автомобила. Същото важи и за
по-дългите периоди на собственост на автомобила, които увеличават изминатия километраж.
- В по-ниските сегменти, обезценяването и разходите за финансиране имат по-малък ефект върху общата цена на притежание на автомобила, отколкото в по-големите, където експлоатационните разходи са с по-голяма тежест.
Какво се промени за 4 години?
Регистрираните към 1.4.2018 леки автомобили задвижвани с електрически двигател са били едва 455, а към 1.5.2022 те са вече 4083. Това близо десетократно увеличение за 4 години изглежда голямо на пръв поглед, но спрямо общия брой близо 3 милиона (2831890) регистрирани леки автомобили делът им все още е нищожен.
Най-масовите горива – бензин и дизел поскъпнаха с около 50% през този период – бензинът от приблизително от 2 до 3 лева за литър, а дизелът от около 2.20 до 3.30 за литър. Поскъпването е значимо и при двата вида газ използвани в България – втечнен газ (LPG) и природен газ (CNG). Докато поскъпването при първия е около 60% при втория е драстично от около 1.30 до над 3 лева за килограм. В същото време поскъпването на електроенергията за бита, която може да се използва за зареждане на батерията на електромобил е чувствително по-малко, а към момента цената й е на практика замразена след приемането на мораториум от Народното събрание.
Ако тенденцията се запази, то разликата в разхода на километър пробег между традиционните горива и електричеството се увеличава в полза на последните. За съжаление е много трудно да предвидим движението на цените на горивата в по-дългосрочен период – възможни са, както намаляване на цените на течните горива, така и увеличаване на цената на електроенергията.
Друг фактор от съществено значение са ниските лихви. Те позволяват, както да се ползва изгоден кредит или лизинг за закупуване на електрически автомобил, така и да се намери инвестиция за недоходоносните спестявания на домакинствата. Основният проблем и тук е, че настоящата глобална конюнктура прави много трудна прогнозата докога ще се запазят ниските лихви, което прави планирането трудно и несигурно.
Къде са субсидиите?
В повечето държави в ЕС покупката на електрически автомобили се подпомага с множество стимули като продуктови субсидии, данъчни облекчения и др. В България също се прилага подобна практика, но тя е силно ограничена – електромобилите са освободени от данък и имат възможност за безплатно паркиране в платени зони. В същото време, най-значимият инструмент за стимулиране са субсидиите за покупка – 17 стани от ЕС прилагат различни форми на подпомагане на гражданите и фирмите. България е една от 10-те държави, в която граждани и фирми не могат да ползват подобна помощ при покупка. Прилаганата у нас практика за насърчаване се осъществява при странни условия – Националният доверителен екофонд отпуска субсидия за покупка на нов електрически лек автомобил от 20 000 лева (най-високата в ЕС). Тя обаче, е достъпна само за държавни и общински администрации. Частните потребители и фирмите са изключени, въпреки че интересът към наличните схеми на субсидиране от страна на правоимащите субекти се запазва нисък през десетте години на прилагане на схемата. За сравнение ако сте гражданин или фирма в Румъния можете да ползвате 10 000 евро субсидия при покупка на нов електромобил. В случай че нашата държава реши да промени условията за подпомагане на покупките, това може да се окаже решаващ фактор за по-бързото проникване на електромобили в България.
Поглед към екологията
За разлика от колите с ДВГ, електромобилите имат възможност да не са толкова замърсяващи, особено в градска среда, тъй като не отделят парникови газове при придвижването си, а ако са заредени с електричество, произведено от възобновяем източник, могат да бъдат и напълно устойчив метод за транспорт. Но дори когато не са заредени с електричество от възобновяем източник, електромобилите не отделят фини прахови частици (ФПЧ), серни, азотни оксиди и озон в градска среда, което само по себе си е голямо предимство.
Замърсяването на въздуха от горивни инсталации, влияе на човешкото поведение и взимането на решения, налице е доказан негативен ефект върху взимането на решения и рисковото поведение. Щетите върху когнитивните възможности у хората, нанесени от замърсения въздух, намаляват образователните постижения и трудовата продуктивност. Особено силно влияние се открива при регулярно излагане на замърсен въздух и по-специално на мъже, където ефектът е по-изразен.
В РЕЗЮМЕ: Инвестицията в по-ефективен автомобил, би се изплатила или компенсирала от ниските експлоатационни разходи през целия живот на автомобила.