от Преслав Райков
На 20 ти януари 2001 година, в последният си действащ ден от своя втори мандат, 42-ят президента на САЩ - Бил Клинтън съобщава списъка с лицата, които "помилва". Процедура, която държавният глава има право да упражни, и която се е превърнала в умел дипломатически ход на почти всички президенти. Обикновенно в списъка с помилвани има различни по провинения - от битови престъпници, до световни финансови измамници, международни рецидивисти, шпиони и политически затворници. През 2001 г. в списъка е и роденият през 1934г. в Антверпен под името Марсел Дейвид Райх, но по известен на света, като Марк Рич, или "краля на петрола". Най-знаменитият търговец на суровини живял някога. Създателят на суровинният конгломерат Гленкор и един от най-противоречивите търговци на петрол, метали, минерали и зърно в световен мащаб. Рич и компанията му, която е основана в началото на 70-те години, и преди да се превърне в добре известната Гленкор се казва Марк Рич & Ко. Рич живее във време, в което придвижването на суровини по земното кълбо е адски печеливш бизнес. А ако го правиш по времето на икономическа война, глад, международни санкции, недостиг на суровини и диктаторски режими, може да ти спечели милиарди, но и да ти навлече гнева на много правителства. Ситуация много наподобяваща текущата. Именно такъв е и случаят на Марк Рич.
Знаменуван, като бащата на петролният спот пазар, човека търгувал Ирански петрол по време на нефтеното ембарго от 79-та, и търговеца снабдявал редица авторитарни и диктаторски режими с метали, диаманти и продоволствени суровини, Рич се превръща в почти митологична фигура, тънеща в романтизма на безупречен финансов ум, непоклатима решителност и любов към хубавите пури. До смъртта си през 2013 г. кралят на суровините живее в Швейцария, след като е изгонен от САЩ и е обявен за международно издирване. Именно в Швейцария е съсредоточен и основният дял от търговията на суровини в световен мащаб, а почти всички компании търгуващи с ресурсите на земята, и до днес са базирани там, или имат своите представителства.
Помилването от Клинтън идва поради наложените редица международни санкции, обвинения за пране на пари и нарушаването на редица международни ембарго режими, както и многото съдебни процеси срещу него и компанията му. Рич е известен с процеса по международното му издирване години наред от страна на САЩ, както и опитите да бъде екстрадиран обратно в страната. Името му е поставено в един списък с това на Осама бин Ладен, а наградата за залавянето му и връщането му в САЩ е милиони долари. И понеже Рич е известен като умел търговец, помилването му не остава обикновен жест на президентска дипломация и добър тон. В серия от разкрития се доказват огромните дарения, които Рич е направил към фондацията на семейство Клинтън, което впоследствие става и повод за редица скандали в президентската институция.
Блазнещи условия за търговия
Ппез последните две години в международно положение, на суровинните пазари ситуацията много наподобява на тази, която през 70-те създаде Марк Рич и компанията му, направи го един от най-богатите хора в света, а след това го постави в списъците на издирваните по цялото земно кълбо персони.
Породената от КОВИД глобална пандемия задвижи невиждан ръст в повечето от цените на суровините - петрол, газ, метали, въглища, пшеница, растителни масла, захар, какао. Глобален недостиг, счупени вериги на доставки и променени модели на търсене успяха да върнат вниманието върху суровинният сектор. Към нагнетените пазари, с пълна сила се стовариха и събитията от войната в Украйна, която само за два месеца успя трайно и ефективно да преначертае търговията със суровини в съвсем друга посока. Руската икономика, която е основно задвижвана от продажбите на суровини попадна под обстрела на невиждани икономически санкции и заплахи за пълното и изключване от световната икономика. Индивидуални финансови рестрикции, цели сектори, както и глобално изключване от СУИФТ бяха само част от мерките, които внесоха смут на пазарите на суровини. Последваха забрани за внос на петрол от Русия, забрана на руските кораби за постъп до Европейски пристанища, както и прекратяване на търговското финансиране за покупките на тези суровини. В резултат на този военен и икономически шок, само за дни цените на петрола преминаха 150 долара за барел, търговията с никел стана свидетел на едни от най-волатилните си сесии, а пазарите на зърно от Русия и Украйна започнаха да изпитват трудности в това да доставят количества през Черно море. Руските танкери започнаха да изчезват от радарите, а финансирането на покупки от Русия се превърна в тежка задача дори и за най-рисковите играчи сред повечето световни банки и фондове. Русия също допринесе за затягане на обръча, като наложи забрани за износ на редица суровини и продукти от страната, както и започна да прилага енергийната си политика, като едно от най-мощните си оръжия в геополитическите преговори. Само в рамките на месец, Руските суровини се оказаха тема табу за повечето от глобалните компании, които всекидневно осигуряваха движението им по света.
Истина е че в желанието си да поставят руската икономика в колапс, международните институции основно насочиха санкциите си срещу руският суровинен сектор. Но Руските суровини не могат да бъдат изключени от световната икономика толкова бързо. Поне не в толкова краткосрочен мащаб. Света всекидневно се нуждае от милионите тонове руди, метали, петрол, газ, ядрено гориво, дървесина, пшеница, слънчоглед и царевица, които Русия осигурява на света. И докато всички се надяваме войната да приключи по-бързо, търговията с тях ще се превърне в печелившо начинание, с което смелите търговци могат да се превърнат в следващият Марк Рич.
От дълги години суровините са основата на руската икономика, с износ на петрол от около осем милиона барела на ден, Русия е втора след Саудитска Арабия по важност за световните петролни пазари. Но Русия не е само водеща сила в петрола. Страната е и най-големият износител на газ в света, който представлява 25% от световната търговия. Русия също е и най-големият износител на пшеница и паладий, както и важен доставчик на алуминий, въглища, мед , царевица и никел. Около 40% от държавните приходи на страната идват от продажба на петрол и газ. Само петролният приход от износ възлиза на над милиард долара на ден.
Веднага след, като бяха наложени първите финансови санкции, редица от компаниите в Русия започнаха активна регистрация в юрисдикции, като Катар, Турция и Дубай за да останат извън обхвата на рестриктивните мерките. Много от суровините започнаха да се търгуват с огромни отстъпки в цените за да компенсират драстично намаленият интерес, като започнаха и развитието на паралелни пазари "на черно". Тези които рискуват, биват възнаградени от големите спредове в цените на руските суровини, и тези от останалият свят. Разликата между цените на петрола от сорта Брент и руските блендове “Урал” достигнаха почти 32 долара, а някой от големите компании не издържаха на блазнещите сделки и веднага се възползваха. Петролният гигант Шел направи голяма покупка на количества руски петрол, дни след наложените санкции, като след това беше тежко упрекната от всички големи институции и компании. Интересното в случая е, че Шел направи поръчката през Трафигура - един от водещите търговци на суровини, които подобно на създадената от Марк Рич - Гленкор, е един от гигантите в света на енергийните пазари.
В момента се наблюдава огромен обем на поръчки на руски енергийни суровини, основно петрол, насочен основно към по-малки търговци, които поемат риска за търговията с тях, и се възползват от големите маржове на отстъпка в цените. Много от сделките с тях започнаха да се релокират към дестинации, които не попадат под юрисдикцията на санкциите. При металите се наблюдаваше същият тренд, като много от големите играчи в сектора просто не могат да си позволят да спрат толкова бързо снабдяването от Русия. Ситуацията с никела на Лондонската метална борса беше показателна за важността на руските пазарите, и най-големият производител на никел в света.
Пури и Швейцарска история за суровини.
Не случайно Марк Рич избира Швейцария за мястото, към което да се насочи след обявяването му за международно издирване от администрацията на САЩ. Швейцария е известна с това, че е важен финансов център, но това, което остава извън светлината на прожекторите, е много по-значимият сектор на търговията със суровини в страната. Въпреки, че Швейцария е далеч от всички глобални търговски пътища, няма достъп до море, без бивши колониални територии, и без никакви значителни собствени суровини, страната е един от най-важните търговски центрове за суровини в света. Сектора представлява много по-голяма част от БВП в Швейцария от туризма или машиностроенето. Скрити от погледа, суровинните гиганти регистрират огромни печалби и според доклад на швейцарското правителство от 2018 г. обемът на търговията достига почти 1 трилион долара годишно. Петте най-големи компании в Швейцария според годишния оборот, не са банки или фармацевтични гиганти, а именно търговци на суровини и стоки. Повечето от 900-те компании, които търгуват със суровините на планетата са базирани в Женева, Цуг или Лугано. Две трети от търговията с неблагородни метали като цинк, мед и алуминий се извършват в Швейцария, както и две трети от търговията със зърно. Петролните вени на света също текат през Швейцария. Около една трета от петрола, който се търгува в световен мащаб, се купува и продава в Женева.
Руски печалби от Швейцария
Русия също печели добре от Швейцарската търговия. Около 80 процента от руските суровини се търгуват през Швейцария, според доклад на швейцарското посолство в Москва. Руският петрол и газ се движат до голяма степен благодарение на сделките, подписани на швейцарските бюра. Именно износът на петрол и газ е и основният източник на доходи за руския президент Владимир Путин. Те представляват 30-40% от руския бюджет, като през 2021 г. руските държавни корпорации са спечелили около 180 милиарда долара (163 милиарда евро) само от износ на петрол. Това са пари, които сега се използват за финансиране на войната в Украйна.
В момента швейцарските търговци на суровини продължават да си затварят очите за това какво прави руската държава с всички тези средства. Ситуацията в страната обаче е „доста законна" в рамките на тяхното законодателство, което има огромни вратички за търговците на стоки“ Страната е обект и на много критики от страна на политиците, които апелират за това Швейцария да затвори крана на руския военен кафчежник.
Призрачни кораби
Обратно през 70-те, Марк Рич прави най-печелившите си сделки чрез продажбите на Ирански петрол, когато в света се вихри енергийна криза и повсеместно ембарго, рестрикции и контрол наложен от САЩ. В днешно време, нахлуването на Русия в Украйна постави Русия в де-факто тотално ембарго върху руския петрол, както и много “самоналожени” рестрикции. Социалният натиск върху редица от големите петролни компании, трейдъри, спедитори и банки успяха да поставят търговията с руски петрол в желаните, но забранени дейности. Въпреки това руските енергийни суровини продължават да напускат страната, просто не толкова официално.
Така наречената "тъмна дейност", при която транспондерите за данните на корабите се изключват за часове, в миналото се разглеждаше от американските служби, като измамна практика на корабоплаване, която често се използва за избягване на санкции.
В момента, тъмната активност сред свързаните с Русия танкери за суров петрол се е увеличила с 600%, в сравнение с преди началото на войната. Спрямо редица агенции налице е скок в руските танкери, които изключват транспондерите си умишлено, за да заобиколят санкциите. Част от руският търговски флот също започва да крие местонахождението си и това се случва не само с петролните танкери, но и с много други суровини. Въпреки, че международните разпоредби за корабоплаване изискват корабите да бъдат с включени транспондери почти по всяко време. Този модел на опериране беше добре известен през последните 10 години, когато бяха наложени санкции върху износа на петрол от Венецуела и Иран. В момента обаче, въпроса с Русия е по-чуствителен поради факта, че освен от САЩ, никоя друга юрисдикция няма наложено официално ембарго на петрола от страната. Въпреки това много от компаниите просто не искат да се вижда, че го купуват, нито къде и как отива. Трейдърите са под социалната стигма, че финансират войната в Украйна, а шипинг компаниите не искат да рискуват репутацията си, както и да поемат риска от евентуални санкции върху корабите си, което ще наруши бъдещите им поръчки.
И въпреки всичко, търсенето на руски петрол продължава да бъде изключително голямо. Според данни на Rystad Energy почти 1.5 млн. барела дневно са изчезнали от руският петролен експорт, а останалата част все по-често отива към "непозната" дестинация. Разбира се, потенциалните наследници на Марк Рич се насочват към локациите, които нямат забрана за покупка на руски петрол и са основни потребители на суровината. Според данните, големи количества се насочват към Индия и Китай, като трейдърите се възползват и от други методи за избягването на санкции - трансферите на карго от кораб на кораб. Тази практика е добре известна при желанието да се избегнат санкциите над определена стока с определен произход, а в момента зачествяват изключително много, като се наблюдават много операции “на рейд”, в които корабите стоят един до друг, а после изчезват от системите за проследяване.
Засилено търсене на количества.
Интересно е да се сподели, че големите петролни компании, като Шел, Бритиш Петролиум, Ени и др. започнаха активно да търсят количества руски петрол през големите търговски конгломерати, които не са толкова директно под лупата на акционери и общественост. Трафигура, Витол, Гленкор продължават активно да търгуват руски енергийни суровини, но обявиха, че ще преразгледат политиките си по операциите с руски суровини. Това отвъря вратата за нови играчи, които са готови да поемат рискове, имат капитал за това, и все още са никому известни. Възможно е много от тях, да са добре маскираните стари такива, защото в света на суровините почти всичко е скрито от широката общественост, но е добре познато сред участниците.
Това не е изненада, както и не се случва за първи път, скритите от директни погледи търговци на суровини да намират възможности за печалби в Русия и свързаните с режима на Путин компании. В сектора на търговията със суровини, не всички търговци са компании с висок профил или пък се страхуват от общественото порицание. Всъщност такива търговци на суровини вероятно са направили повече за да помогнат на Путин да остане на власт, отколкото всеки друг в международната бизнес общност, след като Западът наложи санкции на Русия през 2014 г. заради анексирането на Крим.
Суровинни дипломати и Руски медали
Компаниите търгуващи със световните ресурси са добре работещи бизнеси, спомагащи за това човечеството да не остава без ресурси, както и да има възможността да води съвременен начин на живот. Именно властта им над основните стоки в света им дава значителна геополитическа роля днес. В голяма част, те могат да решат изхода на войните и революциите, но също така овластяват клептократите и диктаторите. Те се превърнаха в неразделна част от световната финансова система, и в известен смисъл дори помогнаха при проектирането и и създаването и в глобален мащаб.
Както показва най-новата им история суровинните конгломерати в Русия, имат огромно влияние в съвременния свят. Гленкор, най-голямата компания за търговия със суровини в света само преди пет години се намеси, за да помогне на руската държава да набере 11 милиарда долара, като създаде консорциум с катарския суверенен фонд и купи дял в руският енергиен гигант Роснефт. Путин беше толкова благодарен, че лично награди Иван Глазенберг, тогавашния главен изпълнителен директор на Гленкор и наследник на Марк Рич, с медал на церемония в Кремъл. Трафигура, другата водеща търговска компания в сектора на суровините, наскоро придоби 10% от водещия петролен проект на Роснефт - Vostok Oil за 7 милиарда евро, и с това се превърна в един от най-големите спедитори на руски петрол. Нейният главен изпълнителен директор Джеръми Уиър беше доста открит защо компанията е увеличила сделките си с Роснефт след санкциите през 2014 г., като каза, че „Видяхме ниша.“ И Витол, най-голямата компания за физическа търговия с петрол, чиито висши ръководители работят в офис на няколко метра от Бъкингамския дворец, и които са били големи дарители на Консервативната партия, инвестираха в дял от 3,5 милиарда евро в проекта Vostok Oil от миналият октомври насам. Люч надежда в случая се явява, факта, че месеци след инвазията дори и гигантите, които винаги са поставяли печалбите над политиката поискаха да се самоизолират от режима на Путин. Трафигура, Витол и Гленкор съобщиха, че ще преразгледат участието си в руските вериги на доставки, както и бъдещото инвестиране в руските енергийни проекти.
В очакване на следващият Марк Рич
Още много преди Путин да дойде на власт, известни търговци на суровини като Марк Рич и Дейвид Рубен се намесиха на пазарите, за да се възползват от прехода от държавни икономики към капитализъм. В този процес можем да твърдим, че положиха основите на системата, коят управлява суровините в световен мащаб. Въпросът сега е, какво ще направят този път? Ще застанат стриктно зад западната политика и наложените санкции, или ще се опитат умело да ги заобиколят, подпомагайки Путин да намери нови купувачи на суровините си, за да поддържа своята военна машина работеща? Предстои да видим. Света е в очакване на следващият Марк Рич.
