От Георги Георгиев
Инвестициите в крипто активи продължават да бъдат на гребена на вълната и да привличат интереса както на широката публика, така и на все повече институционални играчи. Блокчейн технологията е в разцвета си и докато преди 3-4 години, когато бе първият й сериозен бум и започнаха да се роят хиляди алткойни (някои от които без намерение да започват каквато и да е дейност), днес работещите проекти и приложението ѝ вече са сериозен брой.
По всичко личи, че технологията е на прага да се легитимира успешно и да поеме по една възходяща траектория. Блокчейн технологията най-вероятно ще бъде тази която в бъдеще правителствата и централните банки ще използват за да постигнат т.н безкешова среда.
Биткойн бе безспорният иноватор и без съмнение заслужава мястото си на флагман на тази технология. Днес едва ли вече има инвеститор, който да не е запознат с биткойн. Но докато преди технологията беше водещ фактор, днес биткойн далеч не е най-бързото решение за трансфер. Предимство е изключително сериозното му приложение и подкрепа, която вероятно ще му позволи интегрирането на нов протокол, който ще увеличи броя на транзакциите и бързината на трансфера.
По-важна е другата функция на биткойн, която се налага все повече и повече. А именно като израз на свобода – дава възможност на всеки бързо да съхранява и бързо да прехвърля своето състояние навсякъде по света, без да зависи от политически режим и икономическата ситуация. Това са основните фактори за налагането му, според най-големите му поддръжници. За тях биткойн е основополагащият фактор на новата финансовата система. Той вече намери приложение в живота на обикновения човек в страни като Венецуела, Нигерия, Зимбабве, където хората нямат доверие на правителството си или пък не искат да бъдат контролирани. През септември Ел Салвадор пък стана първата страна, която замени част от валутните си резерви в биткойн и официално го призна като платежно средство.
Доказани инвеститори като Paul Tudor Jones, например, който беше скептичен дълго време за биткойн също постепенно преминаха в лагера на повярвалите в криптоактивите. За него инвестицията в BTC е идеална защита от инфлация. Какво се промени, за да смени мнението си? „Активът се доказа, съществувайки вече повече от 10 год.. В сравнение с кеша (фиатните пари) в момента изглежда далеч по-атрактивен, дори предпочитан и пред златото“, коментират от Paul Tudor Jones. Въпреки, че според този инвеститор криптоактивите имат бъдеще, все пак експозицията му към тях в портфейла остава с едноцифрена стойност.
Малко по-различно мислят представителите на новото поколение инвеститори (миллениумите и след тях). Те са убедени, че биткойн ще бъде основният актив, който ще изпълнява няколко функции едновременно – освен като на актив убежище или т.н. „дигитално злато“. Като цяло младите предпочитат да дават по-голяма тежест на биткойн в портфейлите си, за разлика от по-възрастните инвеститори, които продължават да залагат традиционно на златото. Именно поради тази причина повечето от тях очакват до няколко години капитализацията му поне да изравни тази на наличното злато. С други думи, това би означавало цената на биткойн да нарасне поне още 10 пъти над цената в момента, при условие, че златото остане да се разменя при $1800 за унция.
С аналогични аргументи и няколко публични компании отделиха място на този актив в балансите си. При всичките водеща роля имат ГИД-и на тези компании, обикновено визионери с много сериозни пристрастия към бъдещето на блокчейн технологията. Сред първите бяха Tesla, Microstrategy, Square, Mercado Libre.
През м. октомври тази година Комисията за ценни книжа и борси (КЦКБ) одобри първия американски биткойн БТФ (Борсово търгуван фонд), който дава възможност на инвеститорите да получат експозиция към движенията в цената на биткойн. Все още обаче регулаторът бави одобрението на БТФ, директно държащ актива (засега експозицията се постига, чрез фючърси) вероятно за втората част на следващата година. Дори новият шеф на регулатора проф. Гари Генслър, преподавател по криптовалути от Масачузетския технологичен институт, още с идването си на поста заяви, че в момента инвеститорите в криптоактиви нямат адекватна защита от регулатора и неговата роля в следващите години ще бъде да положи основите на такава. Сравнението му за този пазар с „Дивият Запад“ без съмнение е актуално. Въпреки, че инвеститорите постепенно се научиха да подбират и разпознават перспективните алткойни, все още сме свидетели на нещо съвсем различно от пазара на акции например. Тук хиляди малки по размер ритейл покупки (на много на брой дребни играчи) буквално могат да „преместят“ цената на всеки по-малък алткойн.
Все още обаче има спекулативно настроени хора, които остават подвластни на СПП (Страх от Пропуснати Ползи) и не се замислят и не отчитат т.н „червени флагове“, които по принцип трябва да се отчитат. Пример за това е случилото се с токъна на популярния сериал на Netflix – Игри на октопод. Анонимните му създатели успяха да се възползват максимално от големия интерес и съществуващата истерия около сериала, пускайки обвързан с игра токън. Потенциалните инвеститори, опитвайки се да приложат максимата „първият печели“, без да проверят наличния Инвестиционен меморандум на този токън – който си личи, че е набързо сглобен, пренебрегват един важен червен флаг. А именно, че създателите оставят сериозно количество от него за себе си. Обикновено рискът в тези случаи е огромен, тъй като във всеки момент тези токъни могат да бъда дистрибутирани на пазара – чрез т.н „издърпване на килимчето“ и създателите да изчезнат с парите. Подобно нещо се случи и с този токън, където „алчните за доходност“ спекуланти бяха оставени да видят как в един такъв момент активът им отчита ръст от над 23 млн. процента! галопирайки за часове от ¢1 до над $2861 - без да имат възможност да го продадат. Всичко това бе умело подкрепено с реклама и хиляди последователи на акаунти в Туитър и Инстаграм. Манията по сериала беше на върхови нива, чупещи всички рекорди по гледаемост, а и използването на засилващия се тренд към т.н „играй и спечели“ активи (където играещите могат да печелят и награди, които имат стойност извън самата игра) допринесе за успеха на схемата.
Интересното в случая също така е, че много от доставчиците на данни за криптопазара информираха потенциалните инвеститори за голяма възможност за измама. Пазарът вече е достатъчно зрял. Има голям брой сайтове, които предлагат добър анализ на отделните проекти, а и големите децентрализирани борси са добър лакмус за това. Естествено човешката алчност се оказа много по-силна, стадното поведение и страхът от възможността да бъде пропусната изгодна сделка доведоха до очакваното. Само часове по-късно създателите продадоха токъните, изтеглиха печалба от приблизително $3.3 млн. и закриха акаунтите си в социалните мрежи.
Ясно е, че и занапред ще има възможности за измами. Това което инвеститорите трябва да търсят, за да преценят в кой алткойн да инвестират е следното: какви проекти би могъл да предложи съответният протокол (какви проблеми решава), каква стойност може да направи като транзакции и колко конкурентни може да бъдат таксите му, за да остават атрактивни.
Така опираме до преценката на отделен инвеститор до каква степен ще се приеме технологията. Ще оцелеят и ще спечелят проектите, които се радват на лоялни последователи, а не само на такива, които просто „яхват вълната“,. Проектите с най-много последователи, ще могат да привлекат и вероятно да направят и най-много транзакции, поради възможността да скалират от мащаба. Тук важен е отново моментът с оценката на тези активи. Пазарната капитализация на криптопазара достигна връх от $3 трлн. този ноември, при около $750 млн. в началото на годината. Много от проектите са оценявани на милиарди долари, а за да попадне някой в топ 20, минималната сума е $10 млрд. Когато сравняват отделните алткойни, инвеститорите проектират и налагат вече познати модели, но рядко излизат от криптосредата, за да търсят валидация дали очакваните им оценки са релевантни през призмата на реалните активи.
Освен бизнес риска, който присъства с този тип инвестиции, трябва да бъде отчетен и пазарния риск. Определено корелацията между криптоактивите и акциите е на много високи нива. Самият биткойн показа корелация от 0.35 с индекса S&P500 през последните месеци. Разхлабената политика на централните банки, насочена към инжектирането на ликвидност в икономиката при близки до нулата лихвени нива добави изключително сериозна инерция към поскъпването на всички криптоактиви. Играчите на този пазара свикнаха на следната ротация: Когато пазарът на акции е в позитивен тренд, BTC и ETH също се движат нагоре. В момента когато те консолидират, алткойните са тези които „хващат“ втората вълна. Когато акциите и биткойн коригират, тогава и алткойните бележат спадове, при това с двуцифрени проценти.
През следващите месеци можем да станем свидетели на изтегляне на ликвидност от пазара, нещо за което Фед вече даде конкретни параметри. В допълнение на това, очаквания за по-скорошно покачване на лихвения процент също биха имали негативен ефект върху пазара, особено за т.н Акции на растежа. А те са с най-сериозна корелация с нуждаещите се от кеш нови криптопроекти.
Кои биха били интересните сфери през 2021 г.?
След като ДеФи (децентрализираните финанси) привлякоха изключително сериозно внимание в последните две години, много проекти намериха финансиране и доведоха до силен ръст на този пазар. ДеФи като екосистема на финансови приложения и проекти, базирани на блокчейн технологията, определено са с голям потенциал за развитие. Повечето проекти от ДеФи са проектирани на етериум – една от първите блокчейн технологии, интегрираща т.н умни договори. Според последни данни този пазар вече надхвърля $200 млрд., като тук постепенно делът на етериум протокола губи доминация като процент от ОЗС (Общата Заключена Стойност), но пък в абсолютна стойност бележи четирикратен ръст от началото на годината. Постепенно традиционните банки ще усетят огромната конкуренция и без съмнение, ще се опитат да придобият част от тези играчи. Тук регулациите ще бъдат големият тригър или спирачка за развитието на този сектор.
Огромен интерес в последните месеци набраха проектите базирани на Метавселената и Играй и печели. След като Марк Зукърбърг очерта мисията занапред и промяната в името на компанията си Facebook, интересът към Мета нарасна главоломно. Алтернативните светове привлякоха интереса на инвестиращите в криптоактиви, а токъните на някои поскъпнаха драстично. Вероятно това е нишата, която ще провокира силен интерес и още по-голяма експанзия през 2021 г. Очакванията към НЗТ (Незаменяеми Токъни), свързани с дигитално съдържание на блокчейн) средищата да продължат бурното си развитие, също са големи. А и занапред вероятно ще виждаме все по-интересни и важни приложения на блокчейн технологията. Не се и съмнявайте, че „Дивият Запад“ ще дава все повече възможности на „златотърсачите“, откривайки един нов свят с много възможности.
Преди 170 години, по време на Калифорнийската златна треска хиляди американци тръгват да търсят своето щастие на Запад, като много от тях не успяват да стигнат до този нов свят. Трябва ли да чакаме полагането на железопътните релси, за да бъдем сигурни, че ще стигнем успешно до него?
В РЕЗЮМЕ Блокчейн технологията най-вероятно ще бъде тази която в бъдеще правителствата и централните банки ще използват за да постигнат т.н безкешова среда.
