Банката Julius Baer Group Ltd. ще плати почти 80 млн. долара, след американско разследване за ролята на банката в плащанията на десетки милиони долари подкупи на лидери на FIFA, ръководното тяло на световния футбол, предаде Bloomberg.
САЩ обвиниха швейцарската частна банка в заговор за пране на пари и ще прекратят случая след три години като част от споразумение за отложено преследване, ако банката спази определени условия. Федералните прокурори и главният адвокат на банката се появиха на видеоконференция в четвъртък пред окръжния съдия на САЩ Памела Чен в Бруклин, Ню Йорк.
Julius Baer ще плати глоба от 43.3 млн. долара и ще й бъдат конфискувани още 36.4 млн. долара. През ноември банката заяви, че е заделила 79.7 млн. долара за решаване на случая. Тя си сътрудничи с американските власти от 2015 г. в разследването на корупция, включващо длъжностни лица и филиали на FIFA и свързани спортни медии и маркетингови фирми.
Банката "се е договоряла с ръководители на спортни маркетингови компании и футболни служители да изпере поне 36 368 400 щатски долара подкупи през САЩ в схема, при която компаниите са подкупвали служители от футболния сектор в замяна на права за излъчване на мачове“, са част от фактите, за които банката е признала.
Julius Baer е отказала да коментира споразумението.
Масивни антикорупционни действия
Пактът е част от мащабните действия срещу корупцията във FIFA, които доведоха до поне 26 признания за вина, както и споразумения за отложено съдебно преследване, включващи няколко корпорации за спортен маркетинг и спортни облекла.
Бившият банкер от Julius Baer, Хорхе Арзуага, беше осъден през ноември на три години изпитателен срок за улесняване на плащането на подкупи на президентите на Аржентинската футболна федерация и Южноамериканската футболна конфедерация. Арзуага си сътрудничи със следователи.
Въпреки че банката се свърза с прокурорите малко след като САЩ извършиха първите си арести във FIFA през май 2015 г., тя не успя да "представи всички доказателства, свързани с участието на висшето ръководство“, според съдебните документи. Това включва действия на двама висши мениджъри, включително един член на изпълнителния съвет.
Оттогава банката е вложила 112 млн. долара за тригодишна програма за засилване на контрола си срещу изпирането на пари, се казва в документите по делото.
През последните години банката бе изправена и пред други скандали. През 2018 г. бившият банкер Матиас Крул беше осъден на 10 години затвор за ролята си в заговор за изпиране на 1.2 млрд. долара, откраднати от държавния производител на петрол на Венецуела, Petroleos de Venezuela SA. През 2016 г. банката плати 547 млн. долара и подписа споразумение за отложено преследване, след като призна, че е помогнала на хиляди американци да прикрият милиарди долари активи от американската данъчна служба. Двама банкери се признаха за виновни.
Първата банка, която призна ролята си по случая и постигна договорка с властите, беше израелският кредитор Bank Hapoalim Ltd. и нейното швейцарско дъщерно дружество. Те сключиха споразумение със САЩ миналата година и се съгласиха да платят над 30 млн. долара за подпомагане на изпирането на над 20 млн. долара в подкупи и подаръци на служители на FIFA и други между декември 2010 г. и февруари 2015 г.
След процес в Бруклин през 2017 г. Хосе Мария Марин, бившият ръководител на футболната федерация на Бразилия, и Хуан Анхел Напоут, президент на ръководния орган за южноамериканския футбол и вицепрезидент на FIFA, бяха осъдени за приемане на милиони долара в подкупи. Марин беше осъден на четири години затвор, докато Напоут получи деветгодишна присъда.