Хасан Камара е класен защитник, който играе за отбора на Уотфорд в Англия. Той беше определен за играч на клуба за миналия сезон въпреки че дойде в отбора едва през януарския трансферен прозорец. Той е и емблематичен за финансовия инженеринг, от който футболните клубове могат да се възползват чрез набиращия популярност модел на собственост разделен между няколко отбора.
Миналото лято Уотфорд изпадна от Висшата лига, а Камара беше продаден на италианския Удинезе за печалба от около 12 млн. паунда. Сделката изглеждаше прекрасна - но още по-хубавото беше, че Удинезе, който е собственост на същото италианско семейство, което притежава Уотфорд, веднага върна играча под наем.
Не бяха нарушени никакви правила, а председателят на Уотфорд Скот Дъксбъри не скри мотивите, като заяви на уебсайта на клуба, че сделката е целяла да балансира между "финансовото благополучие и запазването на конкурентен състав". Тя помогна на Уотфорд да се справи със загубените приходи от изпадането в долната дивизия.
Тази седмица Манчестър Сити, член на много по-голяма и по-мощна група състояща се от няколко клуба, беше обвинен от Висшата лига в повече от 100 нарушения на финансовите правила. Отборът, част от притежаваната от Абу Даби City Football Group, отрича да е извършил каквото и да било нарушение. Изглежда, че нарушенията са сходни с исковете, които вече са отхвърлени или са изтекли по давност от Спортния арбитражен съд през 2020 г.
Вътрешната търговия с играчи на Уотфорд е нищо в сравнение с това, но за клубовете, които работят независимо, и за техните фенове всяка финансова изгода за отборите в обща собственост изглежда, че дава несправедливо предимство. Подобни трансфери за продажба и връщане на играчи са само един от примерите за това как притежаването на няколко клуба може да увеличи или изглади финансите на футболните отбори в групата. Моделът става все по-популярен сред собствениците, но не толкова сред феновете, които са привързани към идентичността, историята и местния характер на своя клуб.
Привържениците на модела на споделена собственост на играчи твърдят, че тя може да помогне за финансовата защита на клубовете. Това явление със сигурност се разпространява: Близо 250 футболни клуба в света са били част от такава група през 2022 г., в сравнение с по-малко от 100 преди пет години, според отдела Sports Intelligence на Международния център за спортни изследвания (CIES) в Швейцария. По данни на УЕФА, ръководния орган на европейския футбол, почти един на всеки 10 клуба от най-горната дивизия в Европа е свързан със собствеността на един или повече други отбори.
Финансовият натиск в елитния футбол е огромен. Ежегодната опасност от пропускане на доходоносни състезания може да струва на клубовете десетки милиони под формата на пропуснати приходи от телевизионни права. В същото време отборите трябва да спазват правилата на УЕФА за финансова устойчивост, които имат за цел да не позволяват на отборите да харчат над възможностите си и да фалират или да получават прекалено големи облаги от свръхбогати собственици.
Клубовете постоянно търсят начини да увеличат приходите си, за да покрият нарастващите цени на играчите и техните заплати. Английските клубове са похарчили най-много за нови играчи през януари досега - 815 млн. паунда. Клубовете сключват по-дълги договори със скъпи играчи, за да могат да разпределят разходите за повече години, както наскоро направи Челси с осемгодишен договор на стойност 90 млн. лири за полузащитника Михайло Мудрик. УЕФА вече сигнализира, че се планира промяна на правилата, за да се затвори тази вратичка.
Фернандо Ройтман, ръководител на отдел "Спортно разузнаване" в CIES, казва, че трансферите на играчи, спонсорските договори между клубовете и разходите за скаути могат да се използват за подпомагане на финансите на определен отбор. Повечето групи притежаващи няколко отбора имат ясна вертикална йерархия с водещ клуб, който е по-напред в йерархията от по-малките клубове, казва той. Това е основна причина феновете да не го харесват: Те искат техният отбор да се бори честно за трофеи, а не да бъде инкубатор или захранващ клуб за един-единствен елитен отбор.
Въпреки това Ройтман добавя, че основният аргумент за стратегията на няколко клуба е да се оптимизира набирането и развитието на играчи, особено при по-младите перспективи - и в крайна сметка да се увеличат максимално печалбите, когато даден играч бъде продаден извън групата.
В Европа клубовете, които са собственост на едни и същи инвеститори, нямат право да се изправят един срещу друг в състезанията за купата или лигата. Ако по-малък клуб в групата попадне във вътрешноевропейско състезание, може да се наложи инвеститорът да продаде - въпреки че успехът на терена вероятно ще означава и продажба на печалба. През 2017 г. германският РБ Лайпциг и австрийският Ред Бул Залцбург се класираха за Шампионската лига. Въпреки връзката им чрез инвестиции от групата за напитки Red Bull, всеки от тях получи разрешение да се състезава след промени в управлението, финансирането и персонала. УЕФА реши, че нито едно физическо или юридическо лице не контролира двата клуба.
Подобни проблеми досега са били рядкост. Въпреки неотдавнашния бърз растеж и интерес от страна на инвеститорите, този модел все още е в начален стадий, казва Тео Аджади, мениджър в групата за спортен бизнес в одиторската и консултантска компания Deloitte. Идеята съществува отдавна, но все още не са много инвеститорите, които се опитват да я използват.
Собствениците разполагат с голяма свобода по отношение на това как и къде да признават приходите от неща като спонсорски договори с много клубове. Нищо не пречи на дадена група да насочи по-голямата част от приходите към водещия клуб с по-високи разходи за играчи, въпреки че националните лиги или регулаторните органи могат да направят преценка за справедливостта и целесъобразността на начина, по който се разпределят парите, добавя Аджади. Много от предполагаемите нарушения на правилата от страна на Манчестър Сити се отнасят до приходите, спонсорството, свързаните лица и оперативните разходи.
Ниал Купър, главен изпълнителен директор на Fair Game, британска група за изследвания и натиск, казва, че моделът отваря нови въпроси относно прозрачността и финансовата справедливост. "Той трябва да бъде внимателно разбран и подложен на строг контрол", казва той.
Оплакванията за комерсиализацията на футбола ми звучат безсмислено - този кораб отплава преди десетилетия. Но ми се струва важно да не допускаме спортната и търговската доминация да станат незаобиколими. Колкото повече се разраства този модел с много отбори, толкова повече трябва да следим как се използва и да преценяваме дали наистина не създава несправедливо предимство.
*Финансов футбол е игра, която учи на финансови концепции, докато играете един от най-популярните спортове в света.