Новината, че отборът на „Ливърпул“ може да бъде обявен за продажба показват една неудобна истина: Никой не печели от собствеността на футболните клубове, а само от тяхната продажба.
Fenway Sports Group Holdings LLC (FSG), които са собственици и на бейзболния отбор „Бостън Ред Сокс“, както и на хокейния „Питсбърг Пингуинс“ , проучва възможностите за продажба на английския отбор. Цената на клуба може да достигне 5 млрд. долара, според оценки на анализатори. Ако сделката достигне подобна сума, това би представлявало космическа печалба спрямо цената от 345 млн. долара, които бяха платени от FSG през 2010 година. Ако обаче продажбата пропадне, инвестицията в отбора може да се счита дори за неуспешна.
Клубът е един от по-добре управляваните в световния футбол и внимателно контролира разходите си, но за повече от 10 години след като беше придобит от Fenway, той е постигнал обща печалба от едва 31 млн. долара, което означава годишна печалба от едва 0,8%, което по всички стандарти е плачевен резултат. Ако приемем, че дивидентите се инвестират отново, за същия период индексът S&P 500 е носил 13% доходност на годишна база на своите инвеститори.
За да генерирате подобно ниво на възвращаемост, трябва да продадете отбора. Ето защо това се случва толкова често - половината от настоящите отбори в английската Висша лига са сменяли собствениците си в последните десет години. Клубовете се продават с обещанието за по-добри приходи в бъдеще, а не на базата на финансовата стабилност днес. Дори семейство Глейзър, което дълго време беше обект на недоволство от страна на феновете на "Manchester United" AD има средна парична възвращаемост от едва 5% годишно, откакто пое управлението през 2005 г. Повече от половината от тази сума е получена от продажбата на акции.
Причината е, че приходите са много тясно свързани с резултатите на терена, което „Ливърпул“ демонстрира перфектно. Най-печелившите години под ръководството на FSG бяха 2018 и 2019 г., когато отборът достигна до финала на Шампионската лига в поредни години и го спечели през 2019-та. В годините след това, макар и повлиян от пандемията Covid-19, той не успява да излезе на печалба и не инвестира толкова много в състава си. Отчасти в резултат на тези недостатъчни инвестиции отборът изпитва затруднения и тази година изглежда далеч от надпреварата за титлата, като дори рискува да не се класира за Шампионската лига през следващата година.
Ако европейската "Суперлига" беше просъществувала щеше да премахне този цикъл на възход и падение, като възприеме модел по-близък до американския. Едни и същи отбори щяха да участват всяка година в най-висшето общоевропейско клубно състезание, което щеше да гарантира стабилни и предвидими приходи. Имаше и планове за въвеждане на таван на заплатите, за да се ограничат постоянно нарастващите разходи за заплати. Тази промяна се хареса на американските собственици на "Ливърпул", "Манчестър Юнайтед" и "Арсенал". Сега, когато тази идея отпадна, перспективата за стабилизиране на приходите вероятно е изглеждала доста мрачна.
Тогава обаче Тод Боели и консорциумът Clearlake платиха 4,3 млрд. лири, за да купят отбора на „Челси“. Така моментът за продажбата на „Ливърпул“ започва да изглежда благоприятен. Въпреки че за клубовете изглежда по-трудно да генерират приходи, отколкото когато "Суперлигата" все още беше реалистична възможност, оценките се изкачиха в стратосферата - „Челси“ привлече още шест кандидати. Между "натискащия" ефект от разпадането на "Суперлигата" и "привличащия" ефект от набъбналата оценка на Челси, председателят на FSG Джон Хенри със сигурност смята, че продажбата има смисъл.
Финансовата мотивация не е еднакво силна за всички – примери за това са подкрепяните от държавата собственици на „Нюкасъл Юнайтед“, „Манчестър Сити“ и „Пари Сен Жермен“, чиито правителства се възползват от ореола на собственик на международен отбор и се смята, че чрез спорта компенсират известното изоставане в в областта на човешките права у дома.
За останалите проблемът винаги ще бъде какво ще се случи след това. Новите собственици на „Челси“ са частна инвестиционна компания, която със сигурност на някакъв етап също ще потърси изход. Докато настоящата структура на бум и спад се запази, европейските футболни отбори ще бъдат изложени на постоянната милост на собствениците, които търсят следващия купувач.