Парични политики при отрицателните лихви

Изглежда достигнахме нови рекорди в дъната на лихвените проценти. Това означава ли, че сме в нова реалност? Този свят обърнат с главата надолу? Всичко това ще се отприщи ли в даден момент, според вас? Или смятате, че всичко е добре – че рисковете от отрицателните лихвени проценти са управляеми?

Мисля, че тук има много преходни проблеми. Това наистина е един нов свят. Много договори, например в банковото дело, но също и в други сфери, като застраховането, не са създадени за този свят. Инструментите от политиката на централните банки също не са съвсем пригодни за това. Освен това, има много търкания на прехода, които наблюдаваме в момента. По-конкретно, във връзка с печалбите на банките, поне това е европейски проблем, тъй като клиентските депозити на банките все още дават някаква положителна лихва, като в същото време лихвите по кредитите спадат и доходността се свива. Също така и маржовете на печалбите се свиват и затова банките полека закъсват, а това стои зад някои от тревогите.

Като имаме това предвид, това е нещо което често чувам, а го чух и тази сутрин в един чудесен репортаж по Bloomberg, където управителят на Датската централна банка казва, че 2015 г. е била най-печелившата за неговия банков сектор от кризата през 2008 г. А в тази страна имат сериозен опит с отрицателните лихви. Затова, предполагам, че не може това да е само лошо за банките?

Отрицателните лихви се прилагат по много различни начини във всяка юрисдикция. Дания, до голяма степен, освобождава нейните банки от отрицателните лихви, като прилага система за класифициране на депозитите. Докато, в Европа, ЕЦБ няма такава система, така че отрицателните лихви наистина навреждат на рентабилността на банките, ако те не могат да пренесат това върху клиентите си. А ако те не могат да направят това, и това е важният момент, според мен, отрицателните лихви ще се пренесат чрез по-високи такси, или чрез основните лихви на централните банки до клиентите на банките и тогава те ще имат повече пространство да лавират, за да постигнат по-добра рентабилност.

„Хеликоптерните пари“ е израз, който често се повтаря напоследък. Милтън Фридмън през 1969 г. измисля термина. Мислите ли, че те имат бъдеще. Курода заяви тази сутрин как законови пречки биха попречили на това да се прилага в Япония, освен ако не се промени законовата рамка. Това ще попречи ли на използването на такива пари в Япония, а също и в Европа, където всичко много зависи от това как определящ нещата.

Мисля, че хеликоптерните пари в крайна сметка означава централната банка да провежда фискални стимули, което самите правителства биха могли да правят. Те просто могат да решат демократично да проведат фискални стимули. В Европа, например, ако имаме нова рецесия и криза, тогава правителствата могат да решат да харчат повече, да вземат повече заеми и да имаме същия ефект като при хеликоптерните пари, но по демократично легитимен начин. Демократичното легитимиране винаги е проблемът при хеликоптерните пари, а при централната банка няма демократично легитимиране. От договорите в Европа е много неясно дали ЕЦБ би могла да направи това. От това, което видяхме през последните 5 години, мисля че има много гъвкавост в европейските договори. Ако наистина е необходимо и наистина го искат, те вероятно биха намерили начин да го направят. Но в крайна сметка, най-важното е – ако има друга криза, може да се наложат фискални стимули, защото паричните стимули се изчерпаха. Фискалните стимули трябва да се решат от правителствата. Ако те не го направят, може да се наложи централните банки да направят това.