Световните пазари - накъде оттук-нататък

Нека да започнем с това, което стана тази година. Вие пишете сега, че тогава бяхме на ръба на пропастта, че сме били изправени пред Армагедон, но сме направили крачка назад.

Тобайъс Хекстър – ГИД на True Partner Capital:

Да, годината имаше невероятно начало. Вероятно малко по-късно ще говорим за това и за аспектите на волатилността, но сега да се върнем в средата на февруари, когато изглеждаше, че централните банки са изчерпали всичко възможно, което могат да направят. Deutshe Bank беше на ръба да не изплати плащане по купон. Всичко изглеждаше ужасяващо. Отиваме напред няколко седмици и ето ни с 10% повишение.

Да, месец по-късно. Доста интересно. Тогава какво се промени?

Това всъщност е интересният въпрос. Това беше ли нещо свързано с настроенията, на което хората реагираха прекалено от самото начало? Защото никой не може да намери ясен катализатор, освен че всичко сякаш завършваше добре...

Да, хората всъщност се отдръпнаха леко и си казаха: Чакайте малко, ние не отиваме по дяволите. Това е така, нали?

Да, може да се каже така. И затова, аспектите на волатилността са интересни. Ако погледнете август, когато също видяхме доста значителен срив, ако разгледаме индикаторите на волатилността – много клиширан, но все пак показателен беше индексът VIX. Той подскочи до небето. След това, миналия януари и февруари, той имаше много по-малък ефект. А причината за това беше, а беше направено и проучване за това, че цялостното позициониране на инвеститорите – хедж-фондове, инвеститори на дребно, и всички останали в продукти, свързани с волатилността беше отрицателно през август, т.е. хората трябваше да купуват и се паникьосаха, и слабо нетно положително през януари. Така, че хората вероятно донякъде очакваха това. А ако не виждате голям скок във волатилността, няма да има нивото на присъща паника, което видяхме през август. Може би, това накара хората да осъзнаят, че...

Има ли вече присъщо недоверие от страна на западните инвеститори вече?

Мисля, че ако видим реториката – всички са много негативно настроени. Ако например, отидете в САЩ, ще видите, че там хората са много негативни относно перспективите пред Китай и китайския пазар. Това е една от причините, поради която пазарите в Хонконг изглеждат евтини в известен смисъл...

Абсолютно. Вижте оценките им. Те са почти 10 пъти по-големи от печалбите. Мисля, че бяха 9,8 пъти или нещо подобно, което е изключително евтино от историческа гледна точка. Въпросът е, защо все още имаме това огромно разминаване, тази премия при А-акциите, в сравнение с акциите, търгувани в Хонконг?

Това е интересен въпрос. Хората биха очаквали, особено при връзката между борсите в Шанхай и Хонконг – това вече да е в миналото. Но всъщност, това едва сега започва. Би могло, да речем на запад от границата, да има принципна липса на доверие, но също да има и известни трудности от китайската страна на границата. Например, късите продажби са трудни, продажбата на фючърси е накиснато, за да го кажем учтиво. Така че, може би, просто има липса на хора, които да продават в Китай, а това, от което аз бях изненадан, а може би се дължи на нивото на сложност – ако си голям китайски мениджър на активи и притежаваш огромно количество А-акции, на компании като PetroChina или други подобни, защо не преминете към H-акции. Имате парите, може да ги конвертирате, а имате и достъп до южния пазар.