Изправена ли е Гърция пред нова криза?
Проф. Джеймс Гълбрайт пред Bloomberg
12:03 | 28 март 2016
Автор:
Валери Ценков
Професоре, това повторение ли е на лятото на 2015?
Не, все още не е, но това, което става в Гърция по същество е изземване на земя. Имаме правителство, което е притиснато в ъгъла и принудено да вдигне данъците и да намали приходите на хората в много кратък период, да намали пенсиите. Това означава, че гърците остават без пари, хората не успяват да плащат заемите си, а така наречените европейски „партньори“ притискат правителството да ускори изземването на имоти, обявяването на банкрути и да продава държавно имущество. Така че, кредиторите поставят условия, при които могат да придобият собственост в Гърция, включително и някои особено ценни и желани недвижими имоти на безценица. Това е същността на тази политика. Тя не е политика на икономически реформи или политика на възстановяване, а е изземване на земя и недвижими имоти.
Ако разгледаме някои данни от бюджета на правителството, изглежда има подобрение във финансите, когато се сравняват 2014 и 2015. Приходната част изглежда по-добре, така че не означава ли това, че Гърция може да постигне финансовите си цели?
Това не е изненада като се има предвид как работи капиталовият контрол в Гърция. Хората имат капитали в банките, но не могат да ги изтеглят напълно, защото не могат да ги прехвърлят в чужди банки и не могат да ги изтеглят през банкоматите и ги използват, за да плащат сметките си, включително и данъците. Това е една от причините за подобрената картинка във финансите. Но също така и данъците бяха драстично вдигнати, така че финансовото положение на правителството може и да изглежда по-добре, но гърците страдат от пълно изцеждане на ресурсите, притиснати между спада в наемите и увеличението на данъците. Това изкарва собствеността им на пазара. Същото виждаме и при протестите на фермерите, защото те осъзнават, че целия този сектор от гръцката икономика не е рентабилен и вместо да използват тракторите си за обработка на земята, те ги използват да блокират пътищата. Това е единственото смислено действие, което могат да предприемат в този момент.
Проблемът с пенсиите изглежда особено болезнен. Защо, след като Гърция има една от най-щедрите пенсионни системи в Еврозоната, защо страната не се придържа към споразумението?
Да се нарече гръцката пенсионна система „щедра“ е пълно изкривяване на реалността. Има стотици хиляди пенсионери в Гърция, които получават около 350 Евро на месец, което прави 11 Евро на ден. Когато бях там миналата година, средната пенсия беше само с едно евро над линията на бедността. Пенсиите през 2014 вече бяха орязани наполовина и максималната беше около 1200 Евро на месец и се даваше само на дългогодишни високопоставени държавни служители. Така че, тези намаления на практика оставиха възрастните гърци в мизерия, но въпреки това дялът на пенсиите в БВП остава висок – преди кризата беше 12%, а миналата година достигна 16%. Защо? Основно защото гръцката икономика се е свила между една четвърт и една трета. Тежестта на пенсиите не е толкова голяма и ако ги орежат още няма да намлят тази тежест, ако икономиката продължи да е в спад.
В подкрепа на казаното от Вас, в Bloomberg направихме справка за разходите за пенсии. Ето я и Гърция в дясно с най-високи разходи в Еврозоната – 16% от БВП, а останалите страни от ЕС са със средно 12%. Как може да се коригира това без да отключите масивни финансови разходи за стимулиране на БВП?
Трябва да настъпи пълна промяна на европейската политика към стабилизиране, а не към дестабилизиране на гръцката икономика. Но европейците няма да го направят, защото ако го направят за Гърция, остават Испания, Португалия и Италия, а всички те ще настояват за сходно отношение. Така че, Европа е притисната в ъгъла, а това оставя много малка възможност за избор за Гърция. Или това правителство ще падне и на власт ще дойде дясно правителство, което няма да се задържи, или правителството трябва да промени политиката си и в един момент пак ще се стигне до конфронтация.