Свърши ли най-лошото за Китай?

Двете водещи новини от уикенда – волатилността при юана е на най-ниското си ниво спрямо 31 основни валути. Те разхлабват контрола на маржин кредитирането и според вицепрезидента на китайската централна банка. Премина ли най-лошото за Китай, докато се подготвяме за държавните предприятия?

Пазарите стартираха годината с три много сериозни притеснения относно Китай. Пазарът на акции, от който никой вече не се интересува, валутата, която както отбелязах преди малко след изказването на Фед от миналата седмица отбеляза най-добрите си резултати за 2016 и дълга. Аз мисля, че нито едно от тези три не представлява опасност за Уолстрийт в момента.

Едно от нещата, което беше отбелязано и аз също се опитвам да разбера е нивото на дълга. Видяхме Жоу от китайската централна банка да казва, че корпоративния дълг е на ниво от 160%. Всеки, който гостува в Bloomberg ни казва, че има толкова много излишен капацитет. Моето притеснение по отношение на нивото на дълга е дали в момента в Китай назрява един огромен проблем с дълга?

Вярно е, че в Китай има такъв проблем, но той започва от спестяванията. Хората имат толкова много спестявания, които трябва да отидат някъде и отиват в дълга, а не в акции, защото пазарът на акции в страната не работи. Може да се каже, че имаме две страни на монетата. Заради прекалено големите спестявания, се получава прекалено голям корпоративен дълг. Ако те могат да управляват потребителската икономика и да повишат дълга по кредитните карти и от ипотеките, ситуацията ще се ребалансира, но този процес ще отнеме 10 години.

Този процес ни връща към капиталовите потоци, нали? Видяхме това огромно вливане на капитали и това, което ангажира най-много хора в момента е изтичането на капитал. Вчера на вечеря обаче вие казахте, че сте сбъркали и че гледате на изтичането на тези капитали от грешната гледна точка. Поправете се пред нашите зрители.

Парите напускат Китай от много време и ние знаем къде отиват. Отиват във Ванкувър, Сидни и увеличават цените на жилищата.

Значи австралийският и канадският долар и други подобни, така ли?

Да, но от върховите нива на китайските резерви в средата на 2014, имахме девалвация от 25% в Австралия, 25% в Канада и явно огромно изтичане на капитали. Но не виждаме цените на жилищата да се увеличават особено, нали? Въпросът е друг. Виждаме, че парите напускат централната банка, но напускат ли и Китай? Мислим, че хората просто са обменили много си спестявания от юани в долари.

Накъде отиват парите – към Хонконг, или се превръщат във физически долари?

Мисля, че във физически долари. Според мен много хора в Хонконг, Сингапур, Тайван, които държаха спестяванията си в юани, защото беше валута с положителен лихвен процент, сега са обърнали парите си в долари, защото е с положителен лихвен процент, а се притесняват, че юанът ще се обезцени спрямо него.

Едно от нещата, за които може би ще чуем днес е дефлацията и нейният износ от Китай, това забавяне, което виждаме. Въпросът ми е ще постигнат ли целта си за растеж от 6,5-7% и дали това ще попречи на нивото на изнасяна дефлация по света?

Те все още са най-големият износител в световен мащаб и в момента имат огромен търговски излишък, така че изнасят голямо количество дефлация за останалия свят.

Все пак мисля, че преди 2 години, в средата на 2014, по време на корупционния скандал, скоростта им беше 3%, в момента тя по-скоро е 5,5%.

Вие ги обвинявате за световната рецесия, какво имате предвид, защото това беше другото нещо, което обсъждахте вчера.

Минаваме през типичен цикъл - първо имаме грешка при политиката – това беше корупционната кампания, която доведе до забавяне в Китай и целия свят, особено при суровините. Отговорът беше намаляването на лихвените проценти, дори отрицателни в някои страни, фискални стимули в Китай и девалвация по целия свят. Миналата година, номиналният ръст на БВП в долари беше -4%