Моля ви разкажете ни за индустрията на кленовия сироп в Канада?
Ами базирана е почти изцяло в Квебек, Аликс. 71% от кленовия сироп в света идва оттам от около 1300 производители. Те се грижат пазарът да не е пренаситен и да има непрекъснати доставки от кленов сироп за целия свят.
Те са част от фондацията на производителите на Квебек, която действа малко като ОПЕК или картел. Те поставиха минимална цена, с която всички по света трябва да се съобразяват. Тази година тя беше $2,16, което е с няколко цента повече от миналата година. Освен това от фондацията следят никой да не произвежда твърде много - имат много строги квоти и внимават да не наводнят пазара.
Тези квоти накараха някои производители в Квебек и Онтарио да произвеждат отделно и да го продават сами на пазара, което създава нещо като черен пазар.
Ако ги сравните с ОПЕК ситуацията изглежда донякъде подобна. ОПЕК създадоха квоти, но от друга страна американските производители добиват колкото поискат. Тук имаме същото нещо – другите части на Канада и северната част на САЩ произвеждат толкова кленов сироп, колкото поискат. В ОПЕК не е задължително да се съобразяваш с квотите и до някаква степен можеш да правиш каквото решиш, защо ситуацията е различна в Квебек?
Права сте, че има мамене. Точно затова наскоро един политически вестник писа – стига, трябва да преразгледаме тази квотна система, защото е ясно, че тя вече не работи. На първо място – търсенето на естествени подсладители в световен мащаб нараства експоненциално. Независимо дали става въпрос за стевия или мед. Кленовият сироп се използва за много неща от бисквити до кисели млека. Така че този картел първо иска да запази влиянието си и второ иска да продава на едро. Освен това, всичко, което не бъде продадено да бъде складирано, за да има непрекъснато предлагане. Предполагам, че това е една от добрите страни на картела.
Кленов сироп на бисквити? Не знам, Памела, трябва да си помисля. Ами какво ще ни кажете за цените в Квебек. Те свързани ли са по някакъв начин с тези в САЩ?
Ръстът на производителите във Върмонт и тези маркучи, които се слагат на дърветата, за да се извлече сиропа. Той е нараснал с 45% за последните 8 години, а се очаква да нарасне още повече. Във Върмонт, само 6% от лесно достъпните дървета имат такива маркучи и очакваме да има голям ръст както там, така и на други места. Така че запазването на квотите на същите нива е проблем. От друга страна обаче, производителите в САЩ се съобразяват единствено с минималната цена в Квебек, но те нямат квоти и могат да добиват неограничено, което разваля всичко.