Президентът на Hermes Asset Management Сакер Нусейбех коментира преговорите между Великобритания и ЕС
Всичко ще се реши в последния момент, това са класически преговори, Камерън трябва да се прибере у дома с печелившо предложение, което да преобърне гласуването, нали?
Да, това е интересна възможност, защото това са преговори, които всъщност никой не искаше. Европейците не искат да преговарят и мисля, че и Камерън не иска, но има твърде евроскептично крило, на което трябва да угоди. Опасността е, че ако преговорите стигнат до края и не бъде взето решение, хората ще гласуват в полза на излизането, а това е нещо, което те не са обмислили достатъчно добре.
Единственият подобен пример е Гренландия през 1985, което им отне 3 години. В труда, който сте написали повдигате някои доста важни въпроси по отношение на преките чужди инвестиции и риск за БВП. Дайте ми параметрите на риска, ако гласуваме за излизане според Hermes.
Има два основни риска. Първо – замислете се, какъв е основният износ на Великобритания и той е финансовата индустрия и медии. Финансовата индустрия е сърцето на Европа. Лондон играе ролята на финансов център на Европа и това несъмнено ще бъде повлияно от Brexit. Много чужди компании, особено от САЩ гледат на Обединеното Кралство като приятелската част от Европа, в която могат да започнат бизнеса си, защото разбират законите и езика на страната. Това ще се промени с времето и не съм сигурен, че ще стане без болка. Тя няма да бъде усетена в началото, но след време ще става все по-силна.
Имаме едно сравнение за доминацията на Обединеното кралство – ето, ние притежаваме валутния пазар и този на деривати от лихвени проценти, както и хедж фондовете – до ресторант Nobu, точно до Park Lane. Така се проявява риска – 180 млрд финансови услуги, 12% от БВП на Великобритания, а по отношение на данъците – 66 млрд паунда. И не става въпрос само за този район.
Да, става дума за много повече. Ето какво поставяте пред Туск и какво ще ни спаси. Ако говорите с хора като нас, каквото и да се случи, ще продължим да спазваме европейските закони, защото трябва. Въпросът е не дали сме отвън, защото ни трябват паспортите, а какво ще стане с позицията на Лондон като цяло. Имаме един паралел – след 11 септември, Съединените щати се затвориха в себе си. И в резултат на това, малко по малко Ню Йорк загуби тази доминация и Лондон я пое.