Говорихме много за успеха или неуспеха на Абеномика, съществува ли усещането, че Японската централна банка заедно с останалите централни банки по света търсят животоспасяващи мерки и точно тези мерки не постигнаха желания ефект.
Мисля, че BoJ изчерпва реалните си възможности особено с оглед на големия брой държавни облигации, които купува. Вероятно понижаването на доходността до отрицателна може да бъде разтълкувано като алтернативна мярка за изкупуването на още повече дълг, което може и да не бъде толкова реалистично имайки предвид действията им на вторичния пазар.
Все още не бих нарекла това хода на отчаянието, защото при правилните обстоятелства, той може да даде ликвидността на японските пазари, от която те имат нужда.
По-големият проблем не е ли невъзможността да се отърсим от тези дефлационни настроения, защото японските корпорации са в много деликатна позиция по отношение на баланса си и изглежда, че те просто не искат да харчат парите си.
Дефлационното настроение има голямо влияние върху това. Изследванията показват, че дефлацията е самовъзпроизвеждаща се и колкото по-дълго сме в нея, толкова повече се задълбочават очакванията за дефлация. Това е голяма част от проблема.
Въпреки това, инфлацията само заради самата нея също не е целта на Японската централна банка.
Видяхме липсата на инфлация поради спада на цените на петрола и останалите суровини. Това вероятно е положително за реален приход за в бъдеще, но Японската централна банка иска да повиши очакванията за приходи и повишение на заплатите. И тъй като това повишение се случва само в някои сектори и имаме неблагоприятни пазарни условия, това поставя BoJ под натиск и подхранва прогнозите на пазара, че те са по-назад от целта си от 2%, отколкото бяха през миналата година.