Рискът е висок, пазарът е надценен

Да започнем с вас, защото задачата ви е особено трудна – волатилността и валутните пазари. Как трябва да гледат централните банки на инфлационните очаквания? Това има общо и с петрола и, освен ако не се случи нещо драматично, явно трендът надолу ще се запази.

Да, макар спада в цените на петрола се предполага, че трябва да е добра новина, един позитивен шок. Но на практика наблюдаваме негативните внушения от поевтиняването на петрола са непосредствени, а евентуалните позитиви са по-скоро в средносрочен план. Особено при икономика с обичайно много ниска инфлация, това влияе върху поведението на централната банка.

За разлика от миналото обаче, Фед спря количествените облекчения, започна да вдига лихвения процент и ако инфлацията остане ниска и данните покажат слабости, за тях ще е трудно да направят крачка назад. Ще са нужни още лоши новини, за да се убедят Фед, че вдигането на лихвения процент през декември беше грешка и връщането назад ще трудно.

Никой ли вече не говори за март месец?

Не очакваме повишение през март.

Изявлението на Фед излезе в сряда вечерта и изглежда март ще е труден заради глобалната несигурност.

Изявлението на Фед беше толкова гълъбово, колкото очакваше пазарът. Те си оставят вратичка за март, но освен ако данните за САЩ не се подобрят чувствително, ще е трудно да направят нищо през март.

Ще изчакат полугодието и после ще се вземат решение. Пазарът отложи вдигането на лихвения процент от Фед за края на годината, по-далеч във времето. Така че, за сега те са на изчакване.

Налице е дефлационен натиск от страна на Китай, от срива на петрола... Никоя централна банка не може да направи кой знае какво. Или не е така?

Могат да направят нещичко, но както вече се каза, в голямата си част това е извън техния контрол. Пазарът може да се развълнува за екстраполирането и корелацията между цените на петрола и какво означава това за ежедневната търговия с валути, с други суровини и за пазара на акции... Но отсъствието на ръст в световната икономика през последните 12 месеца, както и наличието на стимули, които ускоряват спада и забавят на растежа, както и дефлационния натиск, това са неща, за които пазарът не мислеше миналото лято.

Това е промяна в голямата картина и вече почти се признава, че рискът е твърде висок, пазарът е надценен, а централните банки не могат да направят много, не разполагат с козове.

Има и една динамика, която смятам за особено важна – доларовата ликвидност спрямо петрола е много по-силно обвързана, отколкото се осъзнава. И когато съберем всичко това, получаваме един особено негативен коктейл.

В основни линии, смятам, че имаме консенсус. Миналата година всички си казваха, че САЩ изглеждат стабилни, LIBOR пазарът е стабилен, Китай е нестабилен, но ние си го знаем, пазарният цикъл е удължен и рискът ще има не през 2016, а някъде през 2017. И на фона на всичко това, няма да правим нищо за надценените акции, а ще планирами продажбата им през юни. Това звучи като чудесен план, но проблемът е, че има хора като мен, които виждат това... щом те планират да продават през юни, аз ще продавам сега.

Мисля, че това надценяване води и до спада и това, което се случва през последните няколко дни и седмици. Всички си мислеха, че това ще се случи през 2017...

През първите две седмици...

... но това си е риск на 2016, никой не ни е обещавал изместването, което разтегли във времето някои ходове.