Проблемът на изтеглянето на пари от Китай

Стийв Дикинсън, адвокат от Harris Moure коментира проблема с изтеглянето на финанси от Китай. Интервю за Bloomberg.

Как хората изтеглят парите си в момента, ако искат?

Никак. Имаше голям обрат в Китай.

Там има два канала, през които да изкарате парите си от Китай. Единият е законен, а другият – незаконен.

А при законния канал, проекти, които са били напълно одобрени заедно с цялата документация, която трябва да си набавите, за да направите законен инвестиционен проект, вече достигат до момента, когато инвестицията трябва да се направи в САЩ и в Европа, а инвеститорите разбират, че правителството им отказва.

Те не могат да обърнат своите юани в долари или в евро.

Без да изтъква каквато и да е причина, правителството просто отказва да позволи на инвестицията да напусне Китай. В други случаи, чужди компании в Европа във вашата сфера – финансови услуги и други подробни сектори – сключват договори за обслужване с Китай, където са имали клиенти от 20 години и са получавали плащанията си ежемесечно. Изведнъж, те отиват до банката и плащането им е отказано.

При незаконните начини, много от парите, които са дошли в САЩ, или поне тези за закупуване на еднофамилни жилища или за по-малки инвестиции, са напуснали Китай по неразрешени канали. А когато Китай се къпеше в долари, на никого не му е пукало особено.

Но изведнъж, хората се загрижват и тези инвестиции вече биват спрени и парите не могат да напуснат. В този смисъл, покупката на еднофамилно жилище изведнъж не може да бъде приключена, защото парите не може да напуснат Китай.

Искам да се върнем към първата ви мисъл. Твърдите ли, че сделки с китайски инвеститори, които правят сделки в чужбина, се провалят в резултат на контрола върху капиталите?

Точно така. Когато Китай беше пълен с пари, и по-специално с долари и евро, те приеха програма, наречена „Да излезем навън“, в която стимулираха китайски фирми, които не бяха много ентусиазирани за това да инвестират извън ЮИ Азия и Африка, за да инвестират в Европа и в САЩ.

Отне им време да съберат тези инвестиции, а те вече стават дължими.

Големите инвестиции вече се дължат и хората навсякъде в Европа и в САЩ разбират, че парите не са на разположение.

Инвеститорите казват „Съжаляваме, не можем да изнесем парите си.“ и сделката се проваля.

Стийв, вие сте в Сиатъл на почивка, но сте живели в Китай през цялото време. Какво ви говори това за тежестта на този проблем с ликвидността в Китай?

Това е сериозно явление в Китай.

От 2006 почти до 2011 г., основният проблем на Китай бяха незаконните пари идващи в страната.

И те предприеха редица стъпки да се опитат да се справят с проблема с тези пари. А проблемът с бягството на капитали хвана китайското правителство неподготвено.

Наистина им е трудно да се справят с това и понеже са си затваряли очите към незаконното изтичане в предишни периоди, те дори нямат въведен механизъм, за да определят колко пари действително напускат Китай.

А това е много значителна сума, но никой няма представа каква е тази сума.

Стивън, мислех, че законно позволената сума е от $50 000. Хората успяват ли да изнесат дори тази сума?

Това е чудесен въпрос. Множеството малки инвестиции в САЩ бяха финансирани от система в Китай, при която всеки човек можеше да отиде до банката, да вземе юани и да ги конвертира в $50 000.

След това, хората събираха тези пари накуп и правеха инвестиции в САЩ или в Европа.

Сега, когато отидете до банката, а това се случи с много мои колеги и приятели съвсем наскоро, банката казва, че нямат долари.

Казват, че знаят какво казва закона, но просто нямат долари.

Затова, хората не могат да ви сменят пари.

Някои хора конвертират парите си, за да си плащат ежедневните сметки, но не могат да го направят – и то в никоя от двете посоки.

Не могат да обърнат нито долари в юани, нито обратно.

А банките просто вдигат ръце – всичко е като през 1994 г.

И казват: „Съжаляваме, нямаме долари. Елате друг път.“