Българският суперкомпютър ще помага в сфери от климатичните прогнози до финансовата индустрия
проф. Симеон Стоянов, мениджър бизнес-развитие "Петаскейл суперкомпютър - България", Bloomberg TV Bulgaria Интервю, 21.07.2021
13:20 | 22 юли 2021 Обновен: 17:01 | 22 юли 2021
Автор:
Александра Попова
Към българския суперкомпютър има интерес, както от чуждестранни компании, така и от български и чуждестранни академични организации. 80% от времето на този компютър ще отива за научни изчисления или такива, направени от консорциума между бизнес и академични партньори. Резултатите от тези изчисления ще бъдат публично достъпни. Това заяви проф. Симеон Стоянов, мениджър бизнес-развитие "Петаскейлсуперкомпютър България", в интервю за репортера Красимир Чешмеджиев, излъчено в рубриката Bloomberg TV Bulgaria Интервю.
„Суперкомпютърът в „София тех парк“ е на 91-място в света в списъка на 500-те най-бързи компютри. Неговата средна производителност е 4.5 петафлопа, което означава 4.5 милиарда операции в секунда, като максималната му производителност може да достигне до 6 петафлопа“, разказа гостът.
"Инвестицията, необходима за този компютър, е в размер на 11.5 милиона евро, като частично е дошла от консорциума на Европейската комисия, който се нарича EuroHPC, както и от консорциум от български търговски и нетърговски сдружения, включващи българското правителство и София тех парк".
От думите на госта стана ясно, че този компютър е изцяло на водно охлаждане, тъй като в малко количество обем е събрана голяма изчислителна мощност. Сървърите са наредени един до друг в шкафове, като тези, които са по средата, е много трудно да бъдат охлаждани. Именно за това се използва вода. Характерно за тези компютри е, че съпътстващата инфраструктура е много по-голяма от самия компютър, обясни проф. Симеон Стоянов.
Машината ще бъде използвана за откриване на нови материали и тестването на техните свойства. Като например тестването на сгради или самолети, които човек физически не може да пробва, без да направи дигиталния двойник. Други задачи са свързани с предсказването на климата, замърсяването на околната среда, изследвания в областта на атомната и ядрена физика, както и във финансовата индустрия, където се налага голямо количество данни да бъдат обработени и структурирани.
Друга тема от разговора бе колко би струвало на една компания да използва суперкомпютъра.
Трудно е да се отговори с едно число на този въпрос, тъй като зависи от типа на задачата, която трябва да се реши. Ако компанията иска да използва компютъра и има софтуера и знае как да направи задачата, а просто ѝ трябва като изчислителна мощност, е много по-лесно. От друга страна по-трудното е, когато компанията иска да го използва, но няма познанията как да подготви тази задача. Тогава се включва елемент за допълнителна разработка, каза проф. Стоянов.