Последните години до пандемията бяха доста успешни за нашия бранш. Имаше значителна инвестиция във фирмите по три направления – производствени бази, инвестиции в модерна техника като машини и софтуер, както и инвестицията в човешките ресурси. Няма точна статистика колко са инвестициите в сектора, но според нас са стотици милиони. Това коментираха Йордан Беловодски, изпълнителен директор на Българската асоциация за текстил, облекло и кожи и Миглена Христова - член на УС на Българската асоциация за текстил, облекло и кожи – БАТОК, в интервю за репортера Росeлина Петкова, излъчено в рубриката Bloomberg TV Bulgaria Интервю.
Дрехите, обувките и домакинският текстил са отговорни за замърсяването на водите, генерирането на парникови газове и купища отпадъци. Бързата мода и постоянното предлагане на нови стилове на ниски цени довеждат до голямо увеличаване на количеството произведени и изхвърлени дрехи. За да се справим с въздействието върху околната среда, ЕС иска да ускори прехода към кръгова икономика.
„Преди кризата имаше анализи, които сочеха, че ще наложат промени в бранша в посока намаляване на въглеродния отпечатък. Необходимо е да се използват съвсем нови ресурси. Фирмите трябва да променят своето отношение към опазването на околната среда“, смята Йордан Беловодски.
„Нашето предложение е да се изграждат инсталации или заводи за рециклиране на отпадъци, което липсва в нашата страна. Тази идея трябва да бъде включена в Плана за възстановяване. Затова сме се обърнали към държавата за изграждането на такива инсталации, тъй като проблемът с текстилните отпадъци се задълбочава все повече".
Йордан Беловодски е на мнение, че текстилният бранш е един от малкото в страната, който се опитва да намери своето място в зеления преход.
Миглена Христова разказа повече за еко технологиите, които се използват в текстилната индустрия.
"Текстилният бранш работи с високо ефективни машини, които са с ниска енергийна ефективност, тоест ползват по-малко енергия. Наблягаме на рециклирането на остатъчните материали като платове, конци, хартия, найлон. В нашата фабрика ние разделяме хартията, найлона и плата. Това е практика и на доста фирми в България".
Едно производство в шивашката индустрия започва със скрояването, като по време на този процес се използва освен хартията и найлон, който вакуумира плата, за да може да бъде по-лесно рязан. Закупили сме една нова технология, която почти не използва найлона и хартията. Това 4D технология, при която роботите няма нужда да режат по кройка, добави още Миглена Христова.
Христова разказва, че браншът е предприел стъпки не само в подобряването на технологичното оборудване, но и по отношение на платовете без вредни химикали.
„Органичният памук се отглежда без вредни химикали и не разрушава еко системите. Трябва да правим разлика между конвенционалния и органичния памук. При конвенционалния памук се използват пестициди, които вредят на околната среда. Докато органичния памук се отглежда чрез насекоми, като вредните емисии при тях са по-ниски и се отглежда с по-малко вода“.
Целия разговор вижте във видео материала.
Видеа с всички гости на рубриката Bloomberg TV Bulgaria Интервю гледайте тук.