Българската икономика се възстановява, но трябва много внимателно да изберем къде да насочим огромните средства, които ще се излеят в подкрепата ѝ, ако искаме да постигнем трайни промени. Това е един от изводите в четвъртия епизод от сезон 3 на подкаста „Финанси на фокус“, посветен на темата „Възстановяване на икономиката и ролята на банките“. На водещия Христо Николов гостуват Дончо Донев, началник управление „Капиталови пазари“ в Пощенска банка и Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика.
„Във водещите икономики от еврозоната още от март имаме почти огледално възстановяване и наваксване на спада от миналата година в тези месеци – индустриалното производство, експортът, вътрешната търговия и потреблението. Глобалната търговия отбелязва исторически рекорд през март“, посочва Богданов.
Според него в България наблюдаваме сходен процес, с много силни месеци на индустрията и износа. Голямото изключение в глобален план е международният масов туризъм и свързания с него въздушен транспорт.
Думите на икономиста се потвърждават и от другия ни гост, който обяснява ситуацията в България.
„Положителни сигнали определено има. Наблюдаваме БВП за първото тримесечие от -0.5, което е възстановяване от нивата от миналата година. През април, май и юни икономиката вече е на позитивна траектория“, казва Донев.
Той идентифицира секторите, които са двигатели на възстановяването, сред които са износа, вътрешната търговия, строителството и дори в българската реалност – частично и туризма.
Лъчезар Богданов посочва и разликите между сегашната криза и финасовата такава от преди повече от десетилетие.
„За разлика от периода след 2008 - 2009 г. в еврозоната сега не се говори за орязване на разходи, напротив – всеобщата директива е „харчете, харчете“, не се притеснявайте от дълга“.
Дори страни като Германия, която е записала нулев бюджетен дефицит в конституцията си, маха дълговата спирачка.
Икономистът посочва и специфично предизвикателство пред възстановяването на икономиката ни: „Досега имахме растеж, движен от износа, но той започна да се изчерпва някъде около 2019. За да се ускори трябват нови инвестиции. За да изнасяш повече, трябва по-голям капацитет. (…) Но това не могат да бъдат инвестиции в същия тип производства и услуги.“
Дончо Донев потвърждава, че банките ще подпомогнат тези инвестиции, но важното е къде точно ще бъдат насочени те.
„Големите печеливши ще бъдат тези, които ще го насочат към най-правилните индустрии, така че позитивният ефект към съответната икономика да бъде най-голям.“ В противен случай ефектът няма да е достатъчно дългосрочен, смята банкерът.
Целта трябва да бъде вливане на ресурса в проекти, които ще се реализират бързо, както и в гъвкави инструменти, които могат да мултиплицират ефекта в частния сектор. Тоест подкрепа за нещо, което води след себе си още частни инвестиции, растеж. Трябва ни добавена стойност и технологична иновация, а не толкова заетост, обяснява Богданов.
Повече за ролята на Плана за възстановяване, Зеления преход и инвестициите в иновативни предприятия чуйте в епизода.