Шрифтът на Левски не трябва да се използва непочтено и в неподходящи проекти. Не очаквам този шрифт да влезе в битова среда. Спокойно може да се използва в различни видове изложби, свързани с дейността на Левски или с развитието на революционното движение през 19 век. Мисля, че може да намери място в музейното дело, документалистиката, научните изследвания или филмови продукции, посветени на живота и делото на Левски, заяви Стефан Пеев, типограф, в ефира на предаването "Смарт час" с водещ Живка Попатанасова.
"Проектът стартира преди много години, като е част от по-мащабна инициатива, която трябва да навлезе в съвременната ни култура. Става въпрос за понятието историческа типография, тоест възраждане на ръкописни почерци от времето на най-ранната старобългарска книжнина до съвременността".
Паралелно с това върви възраждането в дигитална форма на начертанията на шрифтовете в първите български печатни издания като тези на Софроний Врачански, Иван Богоров в първата половина на 19-ти век. Всичко това е част от приобщаването на историческото ни наследство към съвременността, добави още гостът.
От думите на госта стана ясно, че процесът е новост за България, но той отдавна вече се реализира в световен мащаб. Още през 90-те години на миналия век започва подобни инициативи, като вече са налични шрифтове на базата на почерците на Микеланджело, Алберт Айнщайн, Зигмунд Фройд.
"В сферата на кирилицата има проекти, свързани с почерка на Пушкин, Гогол, Никола Тесла. Ние българите бяхме единствените, които нямахме почерк на видна историческа личност."
Липсата на опит по отношение на методологията, която трябва да се разработи по процеса на събиране на образци с почерка на конкретната историческа личност, беше една от пречките при осъществяване на проекта. Друго предизвикателство е изборът на онези писмени документи, които да залегнат в основата на проекта, каза типографът
Стефан Пеев заяви, че проектът е основан преди всичко върхи писма на Левски до негови съратници.
"Шрифтът стартира през 2014 г, като работата реално е започнала много по-рано с набирането и обмислянето на материалите. Този проект е по-скоро едно начало, а не финал на нашата работа. Нашата цел е проектът да положи основите за създаването на дигиталната култура на българската писменост. България да се превърне в център на кирилицата в световен мащаб. Повече от шрифтовете, които използване ежедневно, не са създадени в България, а са внесени отвън".
Шрифтът се разпространява чрез специална страница на сайта на Националната картова и платежна схема, като е безплатен.
Целия разговор вижте във видео материала.
Видеа с всички гости на предаването "Смарт час" гледайте тук.