Страната ни предоставя много качествено висше образование и това се доказва от последните тенденции - все повече млади българи предпочитат да завършат образованието си в България. Но голямото предизвикателство пред останалите български ВУЗ-ове, с изключение на медицинските, е как те да привлекат повече чуждестранни студенти. Отговорът - интердисциплинарен образователен продукт. Това заяви проф. д-р Миглена Темелкова, ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи, в ефира на предаването "Смарт час" с водещ Живка Попатанасова
"Нашият универистет беше първият, който започна да предлага интердисциплинарен образователен продукт. На 30 юни миналата година ние подписахме споразумение с всички медицински универститети за създаване на хибридна специалност за инженери, които ще обслужват медицинската техника, апаратура и софтуер".
Но подобни хибридни специалности се оказват обект на "законодателна празнота".
"Няколко университета се обединихме за общ хибриден образователен продукт, но се оказва, че законът не регламентира тази интердисциплинарност и хибридност. Никъде в правната рамка не е фигурира кой трябва да издаде дипломите; кой ще получи стикерите; кой ще администрира студентите по време на тяхното обучение и т.н.".
От разговора с проф. д-р Миглена Темелкова стана ясно, че към настоящия момент същестува регулация в това отношение, от която Висшето училище по телекомуникации и пощи се възползва, но тя се оказва несправедлива към другите партньорски институции, тъй като придава акцент единствено на водещото образователно заведение, пренебрегвайки останалите.
"Проблемът идва от факта, че образованието и българските висши учебни заведения вървят преди законодателя - ние с това споразумение от 30 юни действително изпреварихме законодателния орган и той всъщност се оказа неподготвен за предизвикателставата, чиито първоизточник не сме ние, а е Европа".
Ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи посочи още, че на първо място трябва да бъде постигнат баланс между теория и практика в обучителния процес, защото наблягането само върху едното или върху другото само по себе се е крайно неефективно.
"На второ място изграждането на компететност и практически способности трябва да се случва в реална бизнес или производствена среда. Занятията трябва да излязат извън лабораториите, като пътят от студенстката скамейка до реалната бизнес среда може да бъде опосредстван с помощта на представителите на частния сектор".
Целия разговор може да видите във видеото.
Всички гости на предаването "Смарт час" може да видите тук.