Целта на "глобалното образование" е да се формират активни граждани. То подпомага учениците да намират логическите връзки във всеки аспект на техния живот - образование, екологични проблеми, толерантност, ненасилие. Стимулира проявяване на отговорност, разбиране и емпатия към "другия" срещу нас, което ще позволи след това да проявяваме отговорност, разбиране и емпатия като общество към другите общества. Това каза Петър Бучков, изп. директор на Българска платформа за международно развитие, в предаването "Смарт час" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Живка Попатанасова.
Българската платформа за международно развитие обединява авторитетни български организации, които си сътрудничат, за развитие в няколко аспекта - икономически, социални и екологични. Целта е да се подпомогне развитието на държавите, които изостават в някое от тези направления.
"Платформата има много добре развито сътрудничество с Министерството на външните работи, което е принципал на тази политика, но същевременно имаме развити взаимоотношения и с Министерството на образованието и науката, защото работата с младите хора е от ключово значение за промяна на нагласите".
Трябва да се разбере защо държавите помагат на страни от Африка, от Средна и Югоизточна Азия, както и на Западните Балкани, обясни събеседникът. "Основната концепция на "глобалното образование", приета от Съвета на Европа, за нас, в България, много често включва т.нар. образование, основано на ценности - образование по права на човека, екологично образование, здравно образование".
Ние следим всяка година къде българските ученици изостават от европейските, благодарение на международния доклад на ПИЗА, където се отразяват компетенциите на учениците на европейско ниво.
"Българският ученик има някои слабости по отношение на компетентностите на XXI век, свързани с дигиталните умения, както и с гъвкавостта. Глобалното образование би позволило тези слабости много бързо да бъдат наваксани през най-голямата си сила - възможността да се даде на ученика шанс интерактивно да се включва в провеждането и възприемането на урока и второ - да забелязва какви са връзките между различните уроци и предмети, които изучава".
В българската образователна система глобалното образование по-скоро присъства в предметите от философския цикъл и по Наредба 13 има възможност за включване на различни теми в Часа на класния ръководител или в извънкласна форма. Но виждаме желание от страна на експерти в Министерството на образованието и науката и в преподавателите, обясни Бучков. "Всяка година от девет години насам правим Национална конференция за глобално образование, където идват над 100 учители от различни градове и виждаме, че те са склонни да използват различни инструменти, за да подпомогнат развитието на своите ученици. Тази година предстои юбилейното, десето издание на тази конференция".
Начинът, по който младото поколение днес възприема информацията, начинът, по който учат уроците си, трябва да бъде по-интерактивен и вдъхновяващ и включващ. При наличието на високите технологии, те имат много по-нисък праг на концентрация, отколкото ние някога сме имали. Нужно е усилие от страна на преподавателите, за да се ангажира техния интерес, допълни събеседникът.
"Важно е учениците да знаят, че ние живеем в един взаимосвързан свят и всеки проблем, като например пандемията, много бързо идва при нас и те са вътре, част от глобалната система. Същото е и с екологичните проблеми".
Очакваме през следващите десетилетия да се засили климатичната миграция, подчерта Петър Бучков. "Учениците трябва да бъдат запознати с тези проблеми по интересен за тях начин и да разбират какво се случва и защо те, като отговорни граждани на света, трябва да полагат усилия, въпреки че в нашата държава има по-малко промени в климата - да хвърлят разделно отпадъците, да опазват околната среда, да внимават по какъв начин използват уредите вкъщи, за да пестят енергия. Всичко това е заложено в целите на ООН за устойчиво развитие".
Стремим се, ние като платформа, да представяме тези проблеми по ангажиращ и интересен начин за младите хора, каза гостът. "Например миналата година, през ноември месец, се проведе Седмица за глобалното образование, която Съвета на Европа организира всяка година. Ние решихме да подходим по необичаен начин и вместо да включваме традиционните обучения за учители, конференции и кръгли маси, да направим нещо, което преподавателите да вземат и веднага да използват в класната си стая - взехме бордови, настолни игри. Напоследък има едно завръщане към аналоговото. Децата оставят телефоните за малко, сядат на масата с приятели и играят игри".
"Повечето от тези бордови игрите са разработени през финансиране от ООН или през техни агенции и са посветени изцяло на целите за устойчиво развитие. Разделени са на възрастови групи и дори и най-малките могат да се запознаят с тези цели".
Взехме бордови игри, преработихме ги на български език и ги разпечатахме, каза събеседникът. "Имахме амбициозната идея да ги разположим в градски библиотеки, за да може повече ученици да се запознаят, да минат и да играят на тези игри, но мерките, свързани с пандемията не ни позволиха. Така че те бяха разположени в три училища - две в София и едно в Златица, където учениците можеха да влязат в техните библиотеки и за час - час и нещо да поиграят, запознавайки се по суперзабавен начин с целите за устойчиво развитие и да разберат защо тези цели са важни за ЕС, за България, за света и за всеки един от нас. Това начинание се оказа доста успешно".
"Тези бордови игри са освободи от авторски права, качени са в нашата уебстраница и всеки, който иска, може да ги свали, да ги разпечата и да играе. Това е най-лесният начин за учене, защото геймификацията присъства в почти всеки аспект на нашия живот. Децата са много свикнали и им харесва".
Игрите са така разработени, че не стимулират задължително конкуренцията. Не е важно толкова да спечелиш в тях, а това, което е важно е да стигнеш до края, да минеш през целия процес и децата го усещат. Става дума по-скоро за стратегически избор. "Например в едната от игрите, която е за малко по-големи деца, има лабиринт. За да се придвижват успешно, трябва да правят избори. Правейки избора, ти можеш да проявиш толерантност, емпатия, или да проявиш насилие или някаква радикализация. Тогава веднага виждаш на таблото какви са последствията от избора, който си направил, за да бъде следващият ти избор човеколюбив. По този начин се променят нагласите".
"Отговорността за образованието е обща, а когато нещо е обща отговорност много лесно става ничия. И учителите1 и родителите трябва да си помагаме, за да може децата да възприемат информацията по по-лесен начин. Аз съм оптимист - вървим в правилната посока и има страхотни инициативи, които доказват, че ние можем да работим много добре с децата. Вървим с малки стъпки напред".
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Смарт час" може да гледате тук.