Все повече започва да се автоматизира животът около нас, все повече се внедрява изкуственият интелект и се появяват все повече устройства, които уж ни свързват, но в същото време ставаме по-самотни. Надявам се в бъдеще да се намери баланс и технологиите да се използват само за добро. Това каза Радостин Чолаков, ученик в МГ "Акад. Кирил Попов"- Пловдив, в предаването "Смарт час" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Живка Попатанасова.
Чолаков е на 16 години и е най-младият българин в годишната класация на Forbes "Топ 30 под 30". Започва да се занимава с програмиране, когато е само на 9 години. Самообучава се чрез онлайн видеа. Разработва платформата "Азбуки.ML" за обработване на български език.
"Занимавам се с изкуствен интелект по-усилено от около две години. Отправната точка бе предишният ми интерес към гласови приложения, чатботове, които съм правил за упражнение и експеримент. Когато съм ги правил, като по-малък, те не са били нещо революционно".
Гостът обясни, че ги е правил на английски, защото чуждестранните компании, като Google имат интерфейс, през който може да се разработват техни приложения и да се използват техни инструменти за обработка на езика. "Всичко се получава много лесно. Тогава започнах да мисля дали не мога да правя същите тези неща на български език".
"Открих, че има дефицит на информация за българския език. Не са систематизрани публично бази данни на думи от българския език с техните граматични характеристики и всички тези неща, които са нужни като логистични инструменти и претренирани невронни мрежи за обработка на езика. Разбрах, че за повечето системи има дефицит и не са достъпни. Затова реших първоначално, отново като експеримент, да пробвам какво мога аз сам да си разработя".
"Започнах да тренирам различни невронни мрежи и по-нататък - по-сериозни архитектури с машинно обучение. Някои от тях класифицираха, например, една дума каква част от речта е, каква част от изречението изпълнява, в текстовете да откриват каква е емоционалността, да правят смарт-допълване на текста", обясни Чолаков. "След като бях експериментирал с различни задачки, ги систематизирах в нещо като платформа, която, освен аз, за лично ползване, за моите си идеи, да могат и други хора да вградят тези алгоритми като сървиз. Да не се налага отново да търсят нещата, които аз вече съм намерил".
"Лека полека платформата започна да се използва от училища и университети, на които им беше интересно да разглеждат граматичните корпуси, които съм събрал. След това вече можеше да се използва и от компании, които имат интерес за направа на софтуери за диктуване, например. За да може, когато правят прехвърляне на говор към текст и текстът излезе неформатиран, без запетаи, без пунктоация, да използват моите алгоритми и т.н.".
"Когато става дума за програмиране, винаги съм се учил сам чрез всякакви ресурси, до които мога да стигна, но вече с този проект, който има и много голяма част извън програмирането, като знания, като експертиза, свързан е с българския език, синтаксис, лингвистика... не мога във всички да бъда експерт, не си се и представям като такъв", каза още Радостин Чолаков.
"Свързах се с хора от Българската академия на науките, тъй като те са систематизирали речници за българския език. Те ми предоставят част от техните разработки, за да ги използвам. Също така са ми помагали с насоки, когато разгледат какво вече съм направил и имат експертиза да кажат - да, това е смислено, а тук има още какво да се направи".
Относно предимствата и недостатъците на дистанционното обучение събеседникът каза, че "в медиите се създава един фонов шум за и против, а истината е, че има ситуация, която налага онлайн обучението и е хубаво, че го има, защото ако имаше пандемия преди 10 години, нямаше да можем да учим". "Разбира се, социалните контакти в училище са по-добри и по-полезни... Има си, и плюсове, и минуси. Всичко е до мотивация, и на ученика да учи, и на учителя да се адаптира и да обучава".
Как се събужда интересът към програмирането - чрез родители, учители или е плод на самородно любопитство? Кои са първите конкурси, които Радостин Чолаков е спечелил? Има ли вече компании, които вече търсят младият програмист за работа при тях? Работи ли вече по нови собствени проекти и как преследва целите и мечтите си?
Вижте целия коментар във видеото.