Общото между Антверпен, Прага и Тирана е, че предприемат радикални стъпки за промяна на системите си за планиране и се опитват да направят градоустройствени планове, които да отговорят на новите реалности и проблеми на градовете през XXI век. Това сподели Павел Янчев, архитект и урбанист, който се включи от Брюксел в предаването „ИмоТиТе“ по Bloomberg TV Bulgaria.
Арх. Янчев е направил анализ на градоустройствените практики в трите европейски града по поръчка на общинското предприятие „Софияплан“. Идеята е да се намерят иновативни подходи, които да вдъхновят нови модели в градското планиране на София.
В последните години в Прага е било много трудно новите сградни проекти да бъдат одобрени и реализирани, на практика частните инвестиции са били блокирани. Това е пощадило чешката столица от стихийните строителни процеси, които виждаме в София, Букурещ, Белград и други градове в региона, заяви арх. Янчев.
„Изготвеният нов градоустройствен план на Прага се опитва да отключи инвестиционните възможности в старите индустриални зони на града, които са останали пустеещи. Там ще се офорят новите квартали, но строителството в тях трябва да бъде обосновано като нужда за града и да бъде подкрепено с публична инфраструктура.“
София може да се поучи от Антверпен по отношение на регулирането на частни инвестиции, обясни Павел Янчев. Градоустройствените показатели в белгийския град не са строги, а по-скоро либерални, дори височината на новите сгради не е толкова добре регулирана.
„Но всички проекти над определена разгъната застроена площ минават през строг експертен съвет, състоящ се от различни институции.“
Тирана е град с близки до София проблеми, а в последно време градът е направил много за публичните пространства. В новия устройствен план на албанската столица са заложени конкретни инструменти как да бъдат увеличат данъците за новите инвестиционни проекти.
„Целта е да има средства за инфрастрактура и за обновяване на градската среда и публичните пространства.“
Общото между градоустройствените планове на Антверпен, Прага и Тирана е, че целят да спрат разрастването на града в околния ландшафт. Търси се развитие единствено във установените урбанизирани ядра, каза урбанистът.
В същото време пандемията засили търсенето на крайградски и извънградски имоти.
„Това е парадокс. Но трябва да е ясно, че строителството в нови територии без инфраструктура, без градски транспорт, без ВиК и електричество излиза много по-скъпо на цялото общество.“
*Πaвeл Янчeв е архитект и урбанист, живеещ и работещ в Брюксел, но със силна ангажираност в проекти, свързани с градското развитие на София. Рaбoти зa apxитeĸтypнoтo cтyдиo DDS+Аrсhіtесts c oфиcи в Бpюĸceл и Антверпен. През 2017 г. става част от екипа нa пpoeĸтa „Coфия – гpaд зa xopaтa“ в пapтньopcтвo cъc Cтoличнa oбщинa и датското архитектурно студио „Гeeл Apxитeĸтc“.