Критичният подход към нашата работа – това е основният принцип, който следваме при превръщането на концепцията за един имотен проект в реалност. Постоянно търсим най-добрия вариант и правим много изменения, докато проектът не стане готов. По-добре да има промени на този ранен етап, отколкото в хода на строителството. Моята баба, която беше шивачка, казваше така: „Добрият шивач си личи откъм хастара“ – по това, което не се вижда, по това, което е направено предварително. Това сподели арх. Вержиния Николова, собственик и управител на „Конструктив България“, във втория епизод на рубриката „Генезисът на един имотен проект“, част от предаването „ИмоТиТе“ с водещ Христо Николов.

„Ние като архитекти трябва да бъдем далновидни и да предвидим накъде се развива обществото, какви са културните тенденции, как и къде ще живеят хората след десет години. Архитектурата е много повече от създаването на сгради. Първо разсъждаваме върху концепцията и след това създаваме пространствата. Екипът е много важен в този процес, защото един архитект не може сам да създаде качествена архитектура, трябват различни гледни точки.“

Критичното мислене е това, което позволява на една концепция да прерасне в хубав проект. В България има много добри архитекти, но не им се дава поле за изява. Образованието е на високо ниво, спекулира се, че нашите университети не подготвят добри архитекти. Просто трябва да им се дава картбланш - те генерират много идеи, когато имат възможност, обясни арх. Николова.

^{Визуализации и скици: "Конструктив България"}

Фокус на разговора беше проектът „Синевир“, който компанията ще изгради в покрайнините на София – в село Герман, което попада в район „Панчарево“.

Първо трябваше да изясним какво ще се случва на територията на комплекса – отделните функционални зони и комуникационни връзки. Положихме изключително много труд и отхвърлихме много скици, преди да одобрим финалния вариант на концепцията. Това са първите стъпки на архитектурата, разказа събеседникът.

От „Конструктив България“ се спират на терена в „Синевир“ по ред причини, но една от най-важните е наличието на дървета.

„Това са 20-30 годишни видове, които няма как да пораснат от днес за утре. Дърветата може да са враг №1 на някои инвеститори в София, но нашата концепция се развива точно между съществуващата растителност – борове, брези, дъбове. Това е най-голямото богатство на терена. Ще се опитаме да впишем архитектурата в съществуващия релеф и растителност, така тя ще бъде органично свързана с терена.“

Идеята за много зелени площи се допълва и от подземните улици в комплекса, с които надземното автомобилно движение се премахва напълно. Това решение се посрещна много добре от клиентите ни. Подземната улица трябва да е привлекателна, да не е просто един тунел, затова проектирахме отвори, през които да влиза слънчева светлина, ще има и напоителни системи за дърветата в подземните улици. Нашето вкъщи е всичко вътре, но и всичко отвън, каза още арх. Вержиния Николова.

Денивелацията на мястото в Герман ще затрудни строителния процес, но създава изключително добри условия за вписване на архитектурата в терена. Покривите на сградите ще се превърнат в зелени тераси - така от високите части ще се вижда само зеленина, добави гостенката.

В България зелените покриви не са много разпространени, като обяснението на арх. Николова е следното:

„Трябва да се случва нещо на тези зелени пространства, за да накараме хората да се качат там. Това може да е градско земеделие или отглеждане на пчели. Може да е и малка детска площадка. Важно за зелените тераси е още в проектна фаза да се предвиди напоителна система, а след това те да се поддържат.“

Друг важен акцент в концепцията на „Синевир“ е осигуряването на места за социални контакти. Домът за българина е нещо специално – това е в нашата народопсихология, но човек има нужда и от социална среда. Проектирайки еднофамилните къщи и отделните жилища, ние мислим за тази нужда. В комплекса ще има общност, ще насърчим взаимоотношенията между хората, ще създадем условия те да намират активности извън своя дом и това да доведе до сплотяване, до по-голяма съпричастност между обитателите, каза Вержиния Николова.

В къщите в „Синевир“ дворът ще бъде организиран по начин, който предусеща активностите на хората. Ще има тиха зона към спалните и активна зона към дневните, където се предвижда място за хранене, за питие вечер сред природата или просто за отмора с панорамата към София и Витоша планина.

„Цялата дворна площ и организацията на това пространство създават начин на живот, това е в основата на архитектурата. Архитектурата не е само фасада. Това е идеята на архитекта за случващото се в едно общество, създаването на пространство и обличането му в материя.“

На въпрос как архитектите да устоят на натиска от възложителите (строителните предприемачи), арх. Николова отговори: „Този натиск не е само към архитектите. Още се наблюдава едно неуважение към определени професии. Грубата реплика, че който плаща, той поръчва музиката, все още битува в обществото. Ние станахме инвеститори, за да си позволим да бъдем архитекти“.

Вижте целия разговор във видеото!

Всички гости в предаването „ИмоТиТе“ може да гледате тук.

Още по темата

Българският принос към най-бързо растящата верига хотели в Европа

Генезисът на един имотен проект: Как се създава общност

Германци купуват имоти в България, еврозоната ще привлече още