Вписването на един проект в заобикалящата го среда е много важно за съвременната архитектура, тъй като тя има амбицията да бъде по-осъзната и с повече възможности от предишните периоди. Новите архитектурни намеси трябва да развиват средата, а не да я дърпат назад. Има различни начини за това, ние се опитваме да впишем новите сгради в исторически и културен контекст. Това заяви арх. Георги Кътов, съосновател на I/O архитекти, в предаването „ИмоТиТе“ с водещ Христо Николов.
Арх. Кътов и арх. Вяра Желязкова са автори на реализирания проект DOT.Sofia, който получи голямата награда в петото издание на конкурса „Български архитектурни награди“, организиран от Камарата на архитектите в България. Отличената сграда се намира в района на Женския пазар в столицата и включва апартаменти за краткосрочни и дългосрочни наеми, пространства за съвременно изкуство и събития, ресторант за авторска кухня.
Женският пазар е много интересен район. Северозападната част на центъра е най-слабо развита и съответно е с най-голям потенциал за развитие, каза арх. Кътов. Духът и историята на района са намерили отражение в проекта по два начина.
„На първо място е изборът на водещия материал за фасадата на сградата – това е специална стомана. В случая ние използваме естествения й вид на ръжда, който парадоксално се свързва с материалността на квартала, тъй като там преобладават червените керемидени покриви и тухлените фасади. Те дължат цвета си на същия железен оксид, от който е направена нашата фасада.“
Другият важен момент е структурата от отварящи се капаци пред прозорците, който дава динамика на фасадата. Когато стаите се използват, капаците се отварят, а когато не се използват – те се затварят. Това следва динамиката на пазарните пространства, които през деня са много оживени, а вечерно време са пусти. Също така най-големият уличен пазар в София преди реконструкцията имаше павилиони с капаци, които се отваряха и затваряха, обясни гостът в студиото.
Устойчивостта е една от големите теми в съвременната архитектура в световен мащаб. Сградите са сред най-големите консуматори на енергия и съответно там има много голяма възможност за постигане на икономии, сподели арх. Георги Кътов. Това е по-скоро технически аспект, но има и много неща, които могат да бъдат направени от архитектите – определени форми, например.
„Една форма може да бъде ефективна с много по-малка повърхност и неефективна с много по-голяма повърхност. И съответно да харчи доста повече енергия само заради формата. Не трябва да се прекалява с тази тема, защото архитектурата е много повече. Устойчивостта е необходимо, но недостатъчно условие за добра съвременна архитектура.“
Събеседникът даде пример с павилиона на Словения на архитектурното биенале във Венеция тази година, където са изследвани традиционни устойчиви решения за пестене на енергия. (вижте тук тематичната статия на Bloomberg - Sustainable Design of the Future Is Hiding in the Past). Подобно low-tech решение е временна промяна в обема на едно помещение, например, чрез спускане на черги от тавана, което намалява площта за отопление през студените месеци.
Отварянето на сградите към хората е друга голяма тенденция в архитектурата. Урбанизираната среда трябва да предразполага хората към общуване и по-пълноценно прекарване на свободното време. Може би това предстои да се случи в София, каза арх. Кътов.
„Българските градове имат голяма нужда от развитие на публичната среда, на градските пространства, в посока отваряне към обществото. Не е тайна, че в България от много време не се строят активно обществени сгради, почти не се инвестира във връзката на градовете с природната среда. Така че има огромно поле за промяна.“
Иска ми се да живеем в градове, които са отворени към хората, а не към автомобилите, в градове, които са свързани с природата, добави архитектът.
По повод навлизането на изкуствения интелект и машинното самообучение в редица области, вкл. в проектирането, събеседникът коментира: „Архитектурният труд е творчески, но има и много чисто технически процеси, които могат да бъдат автоматизирани и оптимизирани. AI е добър инструмент, който ще помогне на архитектите, но няма да замести техния труд. Изкуствен интелект ще разработва проекти, но това няма да са онези проекти, които променят архитектурата и я движат напред.“
Нормативната уредба в областта на устройството на територията, проектирането и строителството в България се усложнява непрекъснато, вместо да се облекчава. В повечето случаи това се случва по инерция, а не за да се решат конкретни проблеми. Има много противоречия в нормативната база, тя е усложнена, трудно разбираема и има нужда от голяма промяна, каза още арх. Кътов.
Вижте целия разговор във видеото!
Всички гости на предаването „ИмоТиТе“ вижте тук!