Нормите за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони от 1987 г. са ключови, те модернизират много сеизмичното инженерство в България. Разработени са на база примерните норми по това време в американския щат Калифорния. Това заявиха проф. д-р инж. Петър Павлов, ръководител на Националния център по сеизмично инженерство към УАСГ и доц. д-р инж. Цветан Георгиев, експерт в същия център, в предаването „ИмоТиТе“ с водещ Христо Николов.

След земетресението във Вранча (Румъния) през 1977 г. в България се сформира група за модернизиране на нормативната уредба, която взаимства опит от калифорнийските инженери, обясни Георгиев.

„От 1987 г. за първи път в България се залага способността на конструктивните системи да разсейват (дисипират) сеизмичната енергия чрез нееластична работа. Това е кардинално ново решение, наложено в Калифорния и в Япония след много земетресения и емпирични наблюдения. Тези норми възпитават активното поколение български конструктори в най-съвременните начини за проектиране“.

Съвременната карта на сеизмично райониране на България разделя страната на 4 зони. Най-опасни са районите около Чирпан (там е епицентърът на Чирпанското земетресение през 1928 г.), около Кресненското дефиле, нос Шабла и около Стражица (там е силното земетресение от 1986 г.), заяви Петър Павлов.

По времето на масовото панелно строителство в България (от средата на 60-те до края на 80-те години) е действал Правилник за строителство в земетръсни райони от 1964 г. „Той е от по-старо поколение спрямо нормите от 1987 г., там явлението се разглежда в по-статичен аспект“, разказа доц. Цветан Георгиев.

„В нормите от 1964 г. не са застъпени способностите на конструктивните системи да дисипират енергия и няма правила, които да осигуряват онова, което в днешно време наричаме дуктилност. Дуктилността е голям помощник на инженера-конструктор, защото тя способства да се развиват пластични деформации, да се предпазваме от ефектите на земетресенията без да губим носимоспособност при конструктивните елементи и системи, без да губим якост при материалите“.

Въпреки това в никакъв случай не може да се твърди, че панелното строителство е остаряло и опасно. Индустриализацията на България е спомогнала да се развие система от домостроителни комбинати, бетонови възли и по-висока култура на строителството спрямо съседни държави, добави доц. Георгиев.

„Животът на една сграда има три етапа – проектиране, изпълнение и експлоатация. Проектирането на едропанелните сгради е било типово, от проектантски организации“, обясни проф. Павлов. Изпълнението също е било с много добро качество и с добър контрол, тъй като е правено в домостроителни комбинати и арматурни дворове. От там нататък в зависимост от експлоатацията е възможно да има разлика в състоянието на отделните сгради.

„Бяхме в Албания след земетресението през 2019 г. във връзка с оценка на сградите в столицата Тирана. Разглеждахме три типа сгради, които ги има и в България – скелетни с пълнежна зидария, едропанелни и зидани конструкции. Смятаме, че едропанелните сгради са реагирали най-добре на възникналото сеизмично събитие.“

Цветан Георгиев разказа за трите паднали сгради в Свищов след земетресението във Вранча през 1977 г. „От лични разговори с моя учител проф. Петър Сотиров знам, че сградите са били скелетни, външно идентични. В първия етаж на една от падналите сгради е имало столова - избивани са преградни стени, което е намалило сеизмичната устойчивост“, каза гостът.

Рисковете от преустройства съществуват, ако са направени без проект от лицензиран инженер-конструктор. Няма да се заблуждаваме – такива сгради в България съществуват. При такива преустройства отслабва първият (партерен) етаж, а там са най-големи сеизмичните сили, заяви проф. Петър Павлов.

„За по-старите сгради с преустройства има логика да се изготвят технически паспорти, тъй като за голяма част липсват строителните книжа. При една паспортизация би могло да се прецени дали е необходимо подсилване на конструкцията от гледна точка на земетръс.“

Цветан Георгиев се обърна към собствениците: „Да, примамливо е да се отворят пространства при преустройство, но това е опасно, ако не си наемете добър специалист, а той не е евтин. Ако всеки българин трябва да закара веднъж годишно автомобила си на технически преглед, то колко българи канят специалист да им прегледа сградата. Ние не се грижим за имотите си – построяваме и експлоатираме, преустройваме и анализираме, ако стане белята.“

Тема на разговора бяха и сградите в България, построени в периода след Освобождението до Втората световна война. „Всички сме се фокусирали в панелните сгради, но този клас строежи (отпреди Втората световна война) са по-уязвими в определени посоки“, каза доц. Цветан Георгиев.

Първите нормативи след Освобождението са били въведени с княжеския правилник през 1881 г., но там няма почти нищо за темата земетръс. През 1927 г. е издаден Правилник за проектиране на железобетонни строежи в Царство България.

„Много е важна етажността на сградата. Една двуетажна зидана постройка със сигурност не е мислена за сеизмично осигуряване, но при нея съотношението пространства/плътни стени е толкова голямо, че често пъти тя намира резерви да оцелее и това показва историята. Храмовете на инките съществуват от хилядолетия, без те да са познавали регулярност, дуктилност и т.н.“

Имаме уязвими строежи отпреди Втората световна война, които може да се усилят, да се изолират или да се предпазят от сеизмично въздействие чрез други прийоми. Собствениците на тези сгради може да знаят каква е продажната цена, но едва ли са наясно със състоянието им, добави Цветан Георгиев.

Съвременните норми в България действат над 10 год. и са въведени чрез Наредбата от 27 януари 2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони.

„Дали тези норми се спазват повсеместно е голям въпрос. Дали всички българи спазват Закона за движение на пътищата, дали всички българи спазват правилата и шофират трезви – не вярвам да е така“, каза Цветан Георгиев.

„Крайно време е да преминем изцяло към европейската нормативна база (еврокодове). В момента за строежи от трета, четвърта и пета категория в България може да се избира по кои нормативи да се проектира и строи – по българските или по европейските. Ако преди десетина години имаше обективна неподготвеност на гилдията, то ние в УАСГ вече дванадесета година преподаваме на студентите само по еврокод. И се получава дуализъм: старите инженери познават националните норми, а по-младите нямат представа за тях.“

Моят апел е: бъдете модерни, бъдете далновидни, европейските норми са последно поколение, а националните ни норми са по-стара генерация, добави Георгиев.

България има нужда от нов лабораторен комплекс за сеизмично инженерство. Всички съседни страни изградиха такава инфраструктура и нашата борба е да се опитаме да направим това преди да се случи голямо земетресение в България, каза проф. Петър Павлов.

Вижте целия разговор във видеото!

Всички гости на предаването „ИмоТиТе“ вижте тук!