Едропанелните блокове са надеждни стоманобетонни сгради, които биха могли да функционират с векове. Те нямат точно определен срок на експлоатация – 20, 50 или 100 години. Собствениците на апартаменти трябва да бъдат спокойни, ако професионалистите в строителния процес са си свършили добре работата и ако по време на експлоатацията се полагат грижи. Това стана ясно от разговора на проф. арх. Борислав Борисов, зам.-председател на Камарата на архитектите в България (КАБ) и инж. Георги Кордов, експерт по обследване на строителни конструкции и бивш научен сътрудник в Научноизследователския строителен институт - НИСИ, в предаването „ИмоТиТе“ с водещ Христо Николов.

Панелните сгради не са рискови по отношение на земетръс, обясни Борисов. И добави, че в Рим има бетонни сгради, които са изградени преди много векове и в момента не представляват риск.

„В миналото цели български институти със стотици специалисти са работили целенасочено, за да се създадат напълно надеждни сгради. По време на мащабното панелно строителство в България контролът беше на много високо ниво. Ако един прекрасен проект е 100% оразмерен на земетръс, но по време на изпълнението строителят е допуснал грешки (с качеството на бетона или с връзките между панелите), които са останали незабелязани, то тогава има някакъв риск, макар и много малък.“

Три години съм работил в домостроителен комбинат за производство на едропанелни елементи и мога да кажа, че качеството беше безкомпромисно. Едропанелните сгради са може би най-удостоверяваните по отношение на якост на бетон, вложена армировка и спазване на нормативите, каза инж. Георги Кордов.

Изследвали сме връзките между панелите в много сгради и не сме попаднали дори на един случай, в който да сме установили проблем с тези дюбели. Няма вложени хартии и стиропор на тези места, каквито информации се появяват в общественото пространство, добави гостът.

„Риск би могъл да възникне от недобрата поддръжка при експлоатацията. Течовете са много опасни за сградите. Те могат да възникнат на покрива, по фасадите и да стигнат до основите.“

Експлоатационният период е свързан с полаганите грижи. Колкото и да е дълготрайна една сграда, ако собствениците не се грижат за нея, рано или късно ще има проблеми, добави Борисов.

Двамата събеседници коментираха и различните срокове, свързани с панелните сгради, които напоследък се обсъждат в общественото пространство и социалните медии. Преди дни инж. Владимир Жиянски, който е председател на секция „Транспортно строителство“ в Националния клуб на строителите ветерани, заяви по Нова тв, че „съгласно българския стандарт препоръчителният срок за експлоатация на панелните сгради е 50 години“.

Арх. Борислав Борисов, който преди години е проектирал столичния панелен комплекс „Левски Г“, обясни, че никъде в проектните и строителни книжа на едропанелните сгради няма записан срок, от който да се съди за срока за експлоатацията им.

По отношение на строителните конструкции в еврокодовете, приложени в България, фигурира термина „примерен проектен експлоатационен срок“. Там има таблица, в която е посочено, че примерният проектен експлоатационен срок за конструкции на сгради е 50 години. Под таблицата обаче има забележка, че терминът проектен експлоатационен срок на конструкцията не се покрива с термина „срок на експлоатация“ на една сграда.

Инж. Георги Кордов обясни, че сроковете в националното приложение на еврокодовете са препоръчителни и че в практиката няма да се намери инвестиционен проект, в който конструкторът е записал, че сградата има определен срок на годност.

„Ако такова нещо бъде направено, трябва да бъде записано и какви дейности ще бъдат извършвани 50 години напред.“

Гаранционният срок в строителството е 10 години и той се отнася за договора между строителя и възложителя на един обект. Абсолютно погрешно е да се смята, че след тези 10 години сградата вече е с изтекъл срок на годност, каза още експертът.

Амортизационният срок е термин, който се използва основно в счетоводството и също няма отношение към живота на една сграда, добави Борислав Борисов.

Двамата събеседници насочиха вниманието към преустройствата на партерните етажи в магазини, които се направиха след началото на демокрацията основно в централните части на градовете. „Попадал съм на нерегламентирани преустройства, които са извършени без проектна документация. Това е опасно, защото при засягане на строителната конструкция, обикновено се стига до намаляване на нейната носеща способност и устойчивост на земетръс“, каза инж. Георги Кордов.

„Моите наблюдения са, че тези преустройства продължават. Това е много тежък елемент за една конструкция на сграда, особено ако не е направено професионално. Проблемът може да намери решение, ако за сградите с преустройства се изработят технически паспорти, придружени с конструктивно изследване, за да се прецени състоянието на цялата сграда.“

Да правиш преустройство не е шега работа и не трябва да се засяга конструкцията. Ако се налага, това трябва да стане с професионалист, който да докаже запазването или подобряването на сградата в конструктивно отношение, допълни Борислав Борисов.

Вижте отговора във видеото.

Всички гости на предаването „ИмоТиТе“ вижте тук.