През първото тримесечие на 2022 г. банките в България са отпуснали нови жилищни кредити за рекордните 1,5 млрд. лв., което е 43% ръст спрямо същия период на миналата година. Това е добра новина за банките, кредитните посредници и строителните предприемачи, но настоящата ситуация крие немалко рискове за купувачите с кредит. За това предупреди Деян Василев, председател на Асоциацията на кредитните посредници в България, изп. директор на „Кредитланд“, в предаването „ИмоТиТе“ с водещ Христо Николов.

По данни на БНБ през първите тримесечия от 2017 г. до 2021 г. новият обем жилищно кредитиране се движеше в границите между 580 млн. и 1 млрд. лв.

Гостът обясни, че високият резултат на банките в началото на т.г. се дължи и на ръста при рефинансирането - замяна на един кредит с друг при по-добри условия. От близо 605 млн. лв. нови жилищни заеми за месец март, 164 млн. лв. са рефинансиране. За сравнение, през март м.г. са отпуснати нови ипотечни кредити за 418 млн. лв., като рефинансиранията са били за 93 млн. лв.

Месечната вноска по кредита не е здравословно да надвишава 40-50% от дохода на купувача/купувачите, а някои банки отпускат кредит и при 60% съотношение дълг/доход. Винаги има риск някой в семейството да остане без работа и да изпита финансови затруднения, каза Василев.

„Елемент на рисково поведение е лицето да вземе допълнителен потребителски кредит, ако няма собствени спестявания. Това увеличава задлъжнялостта. По-здравословно е самоучастието при жилищния кредит да бъде 15-20% и да не се търсят начини за превишаването му.“

Деян Василев предупреди, че кредитополучателите трябва да предвидят и план Б - евентуално повишаване на лихвите и нарастване на месечната вноска. Данните на Европейската централна банка показват, че средните лихви по жилищни кредити в еврозоната са започнали да се вдигат през март т.г., без ЕЦБ да е предприела увеличение на основните лихвени проценти. ФЕД, Bank of England и редица страни в Източна Европа като Полша, Чехия, Унгария, Румъния и Сърбия вече вдигнаха на няколко пъти основната лихва, а от нея зависи цената на кредита.

„При жилищен кредит за 220 000 лв., срок на изплащане 25 години и лихва от 2,59%, месечната вноска е близо 1000 лв. Ако лихвата обаче се вдигне до 5%, месечната вноска би се увеличила с 300 лв.“

По време на предишната финансова и икономическа криза – от края на 2007 г. до средата на 2009 г. - средната лихва по жилищни кредити в левове в България се вдигна от 7,8% до 10,5%. В САЩ средната лихва за 30-годишните ипотеки вече се покачи до близо 5,30%, отбеляза Деян Василев. (бел. ред. - през август 2021 г. беше 2,70-2,80%).

Жилищният пазар и кредитирането в България се развиват добре в последните години заради ниските лихви и бързото развитие на IT и аутсорсинг секторите, каза събеседникът. Високата инфлация увеличи покупките на имоти с инвестиционна цел, а родители активно помагат на децата си да купят жилище, добави Василев.

„Войната в Украйна засега не оказва влияние върху жилищното кредитиране. Предварителните данни за април също показват рекорден обем на новите ипотеки, май и юни отново се очертават добри. Жилищният пазар все още е на продавачите.“

Какви съвети даде събеседникът към купувачите на жилищни имоти?

Вижте целия разговор във видеото!

Всички гости на предаването „ИмоТиТе“ вижте тук.