Слабата турска лира – благословия или проклятие

През последните дванадесет месеца турските индустриални концерни изпитваха значителни затруднения в справянето с внезапния спад на националната валута лира. Най-важното обаче е, че компаниите са се справили добре, показват изчисленията на Истанбулската индустриална асоциация ISO сред 500-те най-големи производствени компании в страната.

Само от август 2018 г. насам лирата загуби около 16% спрямо щатския долар. Това увеличи преди всичко разходите за кредити в чуждестранна валута. Особено компании с местен бизнес като енергийни доставчици или строителни компании трябваше да харчат все повече и повече, за да изплатят същия размер на доларовия си дълг.

Освен това – да не забравяме и рецесията, която парализира икономиката на страната от октомври. През първото тримесечие брутният вътрешен продукт (БВП) на тримесечна база се увеличи с 1,3%, съобщи статистическата служба в петък. Въпреки това турският БВП се е свил с 2,6% в сравнение със същото тримесечие на предходната година, пише германският Handelblatt.

Икономически обаче това едва ли е навредило на компаниите. И това - въпреки факта, че дълговете на изследваните компании, изчислени в лири, са се увеличили с 35%. Разходите за финансови трансакции, като например кредитирането, са се увеличили с повече от 170% в лира между 2017 г. и 2018 г. от 35 до 95 млрд. лири. „Предприятията трябва да заделят все по-големи суми за изплащане на дълговете си", предупреждава президентът на асоциацията Ердал Бахчиван.

В същото време продажбите нарастват с 34.5%. Оперативните печалби на компаниите се увеличават дори средно с 52,7%. Въпреки това растежът е още по-изразен при външните трансакции - например, когато компаниите инвестират собствени резерви, за да генерират възвръщаемост. Приходите от такива дейности са се увеличили с повече от 424% между 2017 и 2018 година.

Под черта печалбите преди лихви, данъци, и амортизация на нематериални активи (Ebita) през 2018 г. възлизат общо на около 163 млрд. лири, което е увеличение от 82,9% в сравнение с предходната година.

Заради задълженията, дължащи се на високите дългове, има по-малко увеличение на нетната печалба, която все още е значителна: в крайна сметка 500-те най-големи турски индустриални компании са спечелили с около 20% повече. С други думи, компаниите умело са инвестирали резервите си и са си спестили балансова загуба. Броят на служителите на 500-те компании се е увеличил с 2,4% през разглеждания период.

Още по темата

Турската лира - най-добре представящата се валута на развиващите се пазари тази седмица

Турската лира поскъпва за пети пореден ден

Турски поток ще бъде изграден до края на 2019 г.

Заводът на VW ще бъде в България или Турция, твърди синдикатът на Skoda

Нетните данни обаче показват една различна гледна точка за турската икономика, която досега е създавала новинарски заглавия заради планините с дългове. Чрез умно управление много корпоративни мениджъри успяха да извлекат максимална полза от валутната криза - с успех.

Особено високият растеж на Ebita може да се обясни и с експортната сила на корпорациите. Защото обезценяването на валутата е лошо за длъжниците сред турските компании, но това им помага да изнасят повече: техните продукти са станали по-евтини в чужбина.

Десетте най-големи турски индустриални групи включват, по отношение на продажбите, пет автомобилни компании, включително Ford Otomotiv, Toyota Otomotiv, Hyundai Assan, Oyak-Renault и турския производител Tofas. Производителят на кухненски уреди Arçelik, който също изнася за Европа, е шестата по големина компания в страната. Един хладилник на компанията, чиято продажна стойност в страната е 1000 лири, в рамките на една година, е поевтинял с почти около 40 долара или евро.

Освен това има хиляди средни предприятия, често притежавани от семейства, които често действат извън стрната като доставчици в автомобилната или инженерната промишленост. Понастоящем те са особено чувствителни към спада на търсенето на световния пазар, причинен от търговските войни и опасенията за рецесия. В същото време техните продукти също станаха по-евтини на световния пазар.

Според президента на асоциацията Бахчиван 48% от анкетираните компании са генерирали най-добрите си Ebita за последните шест години. Увеличението на оперативните приходи с 34,5% е най-високото от 14 години. В същото време делът на пасивите от финансови трансакции в оперативната печалба, като например заемите, нараства в рамките на една година от 49.8 на 88.9%.

Въпреки това според Бахчиван няма причина за много радост. „Ерозията, която причиняват в баланските кредитните разходи, не е устойчива, без значение колко висока е оперативната печалба", казва той и призовава правителството да възстанови стабилните условия в страната възможно най-скоро.