COP26: Светът върви към затопляне с 2,4 градуса въпреки обещанията за климата

Светът е напът да достигне катастрофални нива на глобално затопляне, далеч надвишаващи ограниченията в Парижкото споразумение за климата, въпреки вълната от обещания за намаляване на въглерода от правителствата на срещата на върха на ООН COP26.

Покачването на температурата ще достигне 2,4°C до края на този век, въз основа на краткосрочните цели, които са си поставили страните, според проучване, публикувано в Глазгоу във вторник.

COP26 показва, че "има огромна разлика в доверието, действията и ангажираността“, според доклада на Climate Action Tracker (CAT). 

Това далеч би надхвърлило горната граница от 2 градуса, която светът "не трябва да доближава" според Парижкото споразумение, както и много по-безопасната граница от 1,5 градуса, която е целта на преговорите на COP26.

При такова затопляне широко разпространеното екстремно време – покачване на морското равнище, суша, наводнения, горещи вълни и по-ожесточени бури – би причинило опустошение по целия свят.

Съгласно Парижкото споразумение за климата от 2015 г., нациите се ангажираха да ограничат повишаването на глобалната температура до „доста под“ 2 градуса по Целзиий.

Оценката е в рязък контраст с оптимистичните прогнози, публикувани миналата седмица, според които затоплянето може да се задържи до 1,9 или 1,8 градуса, благодарение на ангажиментите, обявени по време на преговорите, които сега в своята втора седмица и трябва да приключат този уикенд.

Тези оценки се основават на дългосрочни цели, поставени от страни, включително Индия, третият по големина замърсител с вредни емисии в света, който се стреми към нетни нулеви емисии до 2070 г.

За разлика от това, отрезвяващата оценка за повишаване с 2,4C от Climate Action Tracker (CAT), най-уважаваната коалиция за анализ на климата в света, се основава на краткосрочните цели на страните за следващото десетилетие.

Бил Хеър, главен изпълнителен директор на Climate Analytics, една от организациите зад CAT, каза пред британския вестник "Гардиън":

"Обезпокоени сме, че някои страни се опитват да представят на COP26, сякаш границата от 1,5C е почти достигната. Но не е, много е далеч сме от това и те омаловажават необходимостта от постигане на краткосрочни цели за 2030 г. в съответствие с 1,5C."

Емисиите ще бъдат два пъти по-високи през 2030 г., отколкото трябва да бъдат, за да останат в рамките на затопляне с 1,5C, въз основа на обещанията, направени в Глазгоу, установи CAT. Учените предупреждават, че над 1,5 градуса по Целзий някои от щетите върху климата на Земята ще станат необратими. 

Анализаторите също така откриха пропаст между това, което страните казват, че ще направят по отношение на емисиите на парникови газове, и техните планове в действителност. Ако се вземат предвид текущите политики и мерки, а не само цели, глобалната температура ще се повиши с до 2,7C, въз основа на анализа на CAT.

Констатациите трябва да послужат като "проверка на реалността“ на преговорите, каза Никлас Хьоне, един от авторите на доклада.

"Дългосрочните намерения на страните са добри, но краткосрочното им изпълнение е неадекватно“, каза той .

197-те страни, подписали Парижкото споразумение от 2015 г., бяха помолени да дойдат в Глазгоу с две цели: дългосрочна цел за постигане на глобални нетни нулеви емисии около средата на века; и по-краткосрочни национални планове, известни като национално определени вноски (NDCs), определящи намаляването на емисиите до 2030 г. 

Учените казват, че емисиите на парникови газове трябва да спаднат с около 45% през това десетилетие, за да се запазят глобалните температури в рамките на 1,5 C от прединдустриалните нива.

Държавите, отговорни за около 90% от глобалните емисии, са постигнали нетни нулеви цели, предимно до около 2050 г. за развитите страни, като се увеличават до 2060 г. за Китай и 2070 г. за Индия, но NDC за действия през следващото десетилетие не съвпадат. 

Климатът реагира на кумулативния въглерод в атмосферата, така че ако емисиите са достатъчно високи през следващите две десетилетия, светът може да надхвърли границата от 1,5C, дори ако въглеродът достигне нетната нула по-късно.

"Чудесно е, че страните имат дългосрочни нетни нулеви цели, но те трябва да запълнят разликата с краткосрочни мерки“, каза Хеър.

Докладът на Climate Action Tracker спука балона на оптимизъм, който набъбваше от началото на тази конференция.

В продължение на дни редица наблюдатели, включително бившата консервативна Международна енергийна агенция, налагаха идеята, че новите цели за нулеви нетни от страни като Индия плюс дългия списък от обещания в Глазгоу, ще ограничат бъдещото повишаване на температурата през този век до 1,8С.

Това изглеждаше като огромен напредък от прогнозата за 2.7C, който Програмата на ООН за околната среда обяви в началото на конференцията.

Как се стигна до объркването?

Проблемът идва от включването на дългосрочни обещания за достигане на нетни нулеви емисии до 2050 г.

Повече от 140 държави, покриващи 90% от глобалните емисии, обявиха цел за въглероден неутралитет от средата на века - на Китай е 2060 г., на Индия - 2070 г.

Според CAT тези цели дават "фалшива надежда“.

Въз основа на това, което страните са поставили на масата за 2030 г., светът е настроен да се затопли с 2,4 C до 2100 г. Тази картина става малко по-добра, ако включите дългосрочните цели на САЩ и Китай, което намалява температурата до 2,1 C.

Ако всяка страна приложи своите дългосрочни нетни нули, тогава 1,8C наистина би могло да бъде възможно.

Но реалността е, че без сериозен план за 2030 г. повечето от тези дългосрочни цели няма да бъдат реализирани.

Ето защо истинският фокус за преговарящите тук трябва да бъде върху действията, които държавите предприемат през следващите девет години.

Какво беше договорено на COP26?

Първата седмица от преговорите на Cop26 беше доминирана от ангажименти за опазване на горите, финансиране от частния сектор за чиста енергия и страни, които постепенно се отказват въглищата. Някои от тези обяшания обаче бързо започнаха да се разпадат, тъй като страните започнаха да отхвърлят или да доизясняват някои от своите ангажименти.

Срещата на върха все още преговаря за сделка, по която ще се споразумеят всички 197 държави. Работен вариант на крайното спораумение се очаква да бъде публикуван в сряда или четврътук.

Но миналата седмица бяха обявени поредица от странични сделки:

    Повече от 100 световни лидери обещаха да сложат край и да обърнат обезлесяването до 2030 г., включително Бразилия, дом на тропическите гори на Амазонка.
    САЩ и ЕС обявиха глобално партньорство за намаляване на емисиите на парниковия газ метан до 2030 г. - намаляването на метана в атмосферата се разглежда като един от най-добрите начини за бързо намаляване на глобалното затопляне.
    Повече от 40 държави се ангажираха да се откажат от въглищата - но най-големите потребители в света като Китай и САЩ не.
    Бяха обявени някои нови финансови инициариве, за да помогнат на развиващите се страни да се адаптират към изменението на климата и да се справят с щетите и загубите, които то носи - но мнозина казват, че това не е достатъчно.