Ердоган може да спечели войната с лихвите, но да загуби основния си електорат

Турският президент опитва да ръководи сам паричната политика на страната, но резултатите може да му навредят на следващите избори

16:49 | 8 ноември 2021
Обновен: 17:50 | 8 ноември 2021
Автор: Антон Груев
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Борбата на турския президент Реджеп Ердоган за по-ниски лихвени проценти рискува да изостри неравенствата в процъфтяващата турска икономика и да навреди на неговите поддръжници от работническата класа, пише в свой материал Bloomberg.

За разлика от много други правителства, които се стремят да ограничат растящите цени, докато глобалната икономика се възстановява от пандемията, Ердоган залага, че по-ниските ставки ще стимулират растежа и ще съживят намаляващата му популярност преди изборите през 2023 година.

От износители до магнати на недвижими имоти, тези, които вече са забогатели увеличават състоянието си, тъй като разходите по заеми намаляват и лирата отслабва, но бързорастящата инфлация на храните и рязко покачващите се наеми притискат тези на дъното - традиционният електрорат на Ердоган.

В миналото стратегията да стимулира растежа чрез отпускане на кредити е била успешна за Ердоган, но натрупващото се въздействие на тази политика през годините, плюс щетите, нанесени от Covid, означава, че този път потенциалните разходи за обществото ще бъдат много по-големи.

Това разминаване се вижда най-отчетливо на имотния пазар в Истанбул, където инвеститорите се възползват от евтините заеми, за да грабнат недвижими имоти като застраховка срещу волатилността на лирата.

В някогашното сънливо предградие на Истанбул Гьоктюрк, затворени комплекси, където просторни вили се продават за по над 1 милион долара, все повече притискат групи от импровизирани къщи, построени преди десетилетия от бедни семейства на непотърсена земя. Новите застройки се зараждат чак до близкото езеро и гора, тъй като цените на имотите в търговската столица на Турция се покачиха неимоверно.

Сега, зеленията квартал е пълен с модерни ресторанти, обслужващи все по-заможна демографска група, докато първоначалните жители трудно успяват да отопляват малки жилища, тъй като цената на дървата почти се е удвоила през последната година. Някои бяха принудени да напуснат къщите си и да се преместят по-далеч, след като предприемачи купиха земята, на която се бяха настанили.

Жилищната несигурност се очертава като основен социален проблем, като доклад на KPMG показва, че цените на жилищата в Турция са се увеличили с 13,2% към третото тримесечие, което е най-големият ръст в Европа.

През 2020 година бедността достигна най-високото си ниво от близо десетилетие, като пандемията от Covid-19 изтласка 1,6 милиона души под прага на Световната банка от 5,5 долара на човек на ден, тъй като нарастващите цени значително изпревариха ръста на заплатите.

Стремежът на Ердоган да засили растежа и да възроди своята популярност сред избирателите преди изборите през 2023 г., изостря дисбалансите, които заплашват да провалят шансовете му на изборите, смятат икономисти.

Турската лирата се обезцени с 20% спрямо долара през 2020 г. и тази година се насочва към девето поредно годишно поевтиняване. Тя върна титлата си на най-лошо представящата се валута на развиващите се пазари за 2021 г., след като централната банка започна цикъл на  рязко намаляване на лихвите през септември. През октомври, потребителската инфлация се ускори за пети пореден месец, близо до 20%, поради скока в разходите за енергия и по-слабата лира.

Дори когато пазарите се подготвят Федералният резерв на САЩ да започне да намалява стимулите, които осигуряваше заради пандемията и повечето регулатори се готвят да затегнат своята парична политика, гуверньорът Шахап Кавджъоглу сигнализира, че предстоят още намаления на лихвените проценти, водени от неортодоксалното твърдение на Ердоган, че високите лихвени проценти разпалват инфлацията.

Бизнесът на индустриалните компании и износителите процъфтява, тъй като спадът на валутата рязко намали разходите за труд у дома и направи турските продукти по-конкурентоспособни в чужбина, докато по-евтините заеми позволиха на компаниите бързо да увеличат производството след пандемията. С растеж на брутния вътрешен продукт средно 8,9% за 2021 г., икономиката расте по-бързо от повечето си конкуренти. Очаква се износът за тази година да надхвърли 200 милиарда долара за първи път в историята на страната.

Всичко това обаче е за сметка на работниците, тъй като разпределението на доходите става все по-неравномерно. Делът на хората с най-ниски доходи е спаднал с 0,3 пункта до 5,9% през миналата година, докато сегментът с най-висок доход е увеличил дела си с 1,2% до 47,5%, според официалните данни. Нарастващото неравенство засяга особено по-младите хора, като младежката безработица е над 20%.

 „Ръстът, предизвикан от кредитния бум, е създава проблеми. Това прегрява икономиката, подхранва инфлацията и оказва натиск върху валутата и не успява да привлече висококачествени ресурси, необходими за подобряване на благосъстоянието“, каза Гулдем Атабай, икономист в базираната в Истанбул Global Source Partners. „Влошаването на разпределението на доходите и лошото управление ще имат политическа цена”.

Това е риск, който Ердоган разбира добре. Той започва кариерата си през 90-те години на миналия век като кмет на Истанбул и изгражда своята база поддръници сред жителите на работническата класа чрез развитие на инфраструктура и разширяване на социалната подкрепа. В продължение на две десетилетия неговата партия управляваше една нарастваща икономика. От 2009 година страната навлезе в десетилетие на почти непрекъснат растеж, което превърна Турция в основен нововъзникващ пазар и производствен гигант.

Последните няколко години бяха по-бурни. Пандемията удари след рецесията от 2019 г., която отчасти коства контрола на партията на Ердоган над големите градове. Социологи казват, че подкрепата както за Ердоган, така и за неговата партия е на исторически ниски нива, въпреки че не се появи силен съперник.

Докато се опитва да пресъздаде годините на бума, Ердоган разделя турското общество и само времето ще покаже дали спорните му политики ще успеят да възстановят предишния просперитет на който се радваха голяма част от основните му избиратели.