Половината световни активи в изкопаеми горива може да нямат стойност до 2036 г.

Около половината от световните активи от изкопаеми горива могат да изгубят напълно стойноста си до 2036 г. при прехода към нетни нулеви емисии, според ново проучване.

Държавите, които се декарбонизират бавно, ще пострадат, но тези, които започнат да се действат по-рано, ще спечелят - проучването установява, че възобновяемите енергийни източници и освободените инвестиции ще са повече от загубите за световната икономика.

Изследването подчертава риска от производство на много повече нефт и газ, отколкото е необходимо за бъдещото търсене, което се оценява да остави $11-14 трилиона в така наречените блокирани активи – инфраструктура, имоти и инвестиции, където стойността е паднала толкова рязко, че трябва да бъдат отписани.

Водещият автор на изследването Жан-Франсоа Меркюр от Университета в Ексетър смята, че преминаването към чиста енергия ще бъде от полза за световната икономика като цяло, но ще трябва да се направи внимателно, за да се предотвратят регионални спадове и възможна глобална нестабилност.

"В най-лошия сценарий хората ще продължат да инвестират в изкопаеми горива, докато изведнъж очакваното търсене спре и те не осъзнаят, че това, което притежават, вече няма стойност. Тогава бихме могли да видим финансова криза от мащаба на 2008 г.“, казва той, предупреждавайки че петролни центрове като Хюстън могат да претърпят същата съдба като Детройт след упадъка на автомобилната индустрия в САЩ, освен ако преходът не бъде внимателно управляван.

Предизвикателството е очевидно на текущата конференция по климата COР26, където някои от страните, които са най-застрашени да останат с блокирани активи – като износителите на петрол и газ Русия и Бразилия – вероятно ще се опитат да забавят прехода, както го направиха на предишни срещи по въпросите на климата, докато тези, които най-вероятно ще спечелят – като ЕС, вносител на гориво – настояват за по-бързи действия.

Новото изследване, публикувано в Nature Energy, илюстрира как спадът в търсенето на нефт и газ преди 2036 г. ще промени геополитическия пейзаж. Текущите инвестиционни потоци и ангажиментите на правителството за достигане на нетни нулеви емисии до 2050 г. ще направят енергията от възобновяеми източници по-ефективна, по-евтина и стабилна, докато изкопаемите горива ще бъдат засегнати от по-голяма променливост на цените. Много въглеродни активи, като запаси от петрол или въглища, ще останат неизгорени, докато мощностите също ще бъдат неизползвани и вече няма да произвеждат стойност за собствениците си.

Най-уязвимите активи са тези в отдалечени региони или технически предизвикателни среди. Най-изложени на риск са канадските катранени пясъци, американските шисти и руската Арктика, следвани от дълбоки офшорни кладенци в Бразилия и другаде. Нефтът от Северно море също е сравнително скъп за добив и вероятно ще бъде засегнат, когато търсенето спадне.

За разлика от тях, сегашните вносители на петрол, газ и въглища като ЕС, Япония, Индия и Южна Корея, ще получат огромни икономически дивиденти от прехода, защото ще могат да използват парите, които спестяват от покупки на горива в чужбина, за да инвестират в собствените си държави, включително пари за възобновяеми източници, които ще модернизират инфраструктурата, ще създадат работни места и ще подобрят енергийната независимост.

Ситуацията за двата най-големи производители на вредни емисии в света – САЩ и Китай – е по-сложна, тъй като те имат по-диверсифицирани икономики със значителни активи от изкопаеми горива и мощни сектори на възобновяеми източници. Великобритания е в подобна ситуация, но като нетен вносител на енергия има полза като цяло.

Много зависи от скоростта и разпространението на декарбонизацията, както и от тактиките, използвани от износителите на изкопаеми горива, за да разпродадат активите си, преди те да загубят стойност. За да се оцени въздействието, проучването изследва няколко различни сценария.

Моделът предвижда големи икономически ползи за повечето вносители на изкопаеми горива. БВП на повечето европейски страни ще се увеличи при всеки сценарий с нетна нула, като печалбите надхвърлят загубените приходи от изкопаеми горива.

Степента на блокиране на активи отчасти ще зависи от производителите с ниски разходи като Саудитска Арабия и останалата част от групата на петролните държави от ОПЕК. Ако увеличат производството и започнат паническа разпродажба, другите износители ще трябва драстично да намалят цените, което да доведе до внезапен срив. При този сценарий 11 трилиона долара глобални активи в изкопаеми горива ще бъдат блокирани.

Въпреки това, ако производителите на петрол се споразумеят за система от квоти, ефектите биха могли да бъдат по-равномерно разпределени и по-ниски като цяло, въпреки че в крайна сметка ще достигнат 11 трилиона долара блокирани активи, според прогнозите. 

Страните от ОПЕК вероятно ще поискат солидна компенсация за пропуснати приходи, ако се съгласят с квоти. Саудитска Арабия, например, би направила само 1,3 трилиона долара при квотен сценарий, в сравнение с 1,7 трилиона долара при разпродажба.

Авторите на изследването казват, че липсата на единен подход трябва да се избягва на всяка цена.

"Ако Саудитска Арабия играе по един начин, а САЩ по друг начин, тогава ще видим икономическа, финансова и политическа нестабилност в световен мащаб, банки, които фалират, и промени в капиталовите потоци. Хората трябва да мислят много сериозно за тези рискове от прехода“, каза Меркюр и добави, че големите институции, включително централните банки, са все по-загрижени за потенциалните опасности за финансовата система.

За да предотвратят хаоса, каза той, износителите на петрол трябва да диверсифицират икономиките си възможно най-бързо, преди промяната да им бъде наложена отвън, когато вносителите преминат към възобновяеми източници. Още по-важно, каза той, е по-тясното взаимодействие между производители и вносители, за да могат да бъдат споделени общите икономически ползи от прехода. "Това трябва да бъде история за международно сътрудничество, а не на изоставени нации."