Мъск срещу Безос в космоса: истински съперници или фалшива вражда

При всеки преглед на новините можете да попаднете на статия, обсъждаща разгорещеното съперничество на новата космическа надпревара. Но тук не става дума за геополитическите борби от времето на Студената война - този път главните действащи лица са главният изпълнителен директор на Tesla Илон Мъск и основателят на Amazon Джеф Безос: двамата най-богати мъже в света спорят дали техните компании SpaceX или Blue Origin ще бъдат доминиращата сила в новата индустрия на частни космически полети.

Понякога се споменава и Ричард Брансън от Virgin Galactic, но британецът е относителен бедняк в това съревнование и на неговия космически самолет някак си липсва величието на ракетите на неговите колеги милиардери - като се вземе предвид и произхода му, той получава все по-малко внимание през последните седмици, особено в американските медии.

Лунна или орбитална станция

Поредният спор между Мъск и Безос замеси и космическата агенция на САЩ НАСА и нейната програма за връщане на американске астронавти на Луната.

Федерален съдия в четвъртък отхвърли иск на Blue Origin срещу правителството на САЩ заради решението на НАСА да възложи договор за лунен апарат на стойност 2,9 милиарда долара на SpaceX.

Blue Origin изрази своето разочарование. "Не беше решението, което искахме, но уважаваме решението на съда и желаем пълен успех на НАСА и SpaceX по договора“, написа Безос в Twitter.

НАСА заяви в четвъртък, че "ще възобнови работата със SpaceX“ по договора за лунен апарат "колкото е възможно по-скоро“. 

НАСА спря работата по договора за лунен апарат до 1 ноември, част от споразумение между компаниите за ускоряване на графика за съдебни спорове, който кулминира с решението в четвъртък. 

Blue Origin твърдеше, че делото е "опит за отстраняване на недостатъците в процеса на придобиване, открити в програмата Human Landing System на НАСА“.

В края на октомври Безос сякаш откри нов фронт в битката с Мъск като обяви плановете си за "орбитален бизнес парк" около Земята. 

Идеята за Orbital Reef бе представена като първата разработена, притежавана и оперирана от частна компания космическа станция в ниска орбита около Земята.

Капацитетът на Orbital Reef трябва да е 10 души, работещи в "бизнес парк с различно предназначение" и способен да предостави "екзотично настаняване" за космически туристи. Обитаемата част е планирано да е поне толкова, колкото тази на Международната космическа станция (МКС).

Мъск за момента не е обявил своя космическа станция - най-вероятно е прекалено зает с плановете си за Марс - но Blue Origin не е без конкуренция. Nanoracks, Voyager Space и Lockheed Martin строят Starlab, която обещават да е готова през 2027 г., но проектът е за четирима обитатели и с обем около една трета от този на МКС.

НАСА вече финансира друг проект - Axiom Space получи първите 140 млн. долара за разработване на модули за МКС, които след изваждането й от употреба ще могат да се отделят и да се превърнат в нова орбитална станция.

Фалшиво съперничество

Битката между Мъск и Безос създава кликове и от време на време се разпалва в туитове и от двете страни, но най-вероятно е далеч от реалността, пише в The Conversation Бен Литъл, който е част от екип, анализирал публичните изяви и планове на двамата.

На основно ниво заявените планове на Мъск и Безос за господство в космоса се допълват, а не са конкурентни. Безос отхвърля плана на Мъск да колонизира Марс като нереалистичен, докато Мъск смята, че ще отнеме твърде много време за изграждането на инфраструктурата за гигантските орбитални космически станции, които Безос предлага. Двамата вече са разделили космическата индустрия на отделни монополи дори преди техните ракети да преминат "линията на Карман" – едно определение за това откъде започва космическото пространство.

Реалността е, че както и при други технологични милиардери, като Лари Пейдж и Сергей Брин от Alphabet, Марк Зукърбърг от Facebook или дори Питър Тийл от Palantir, интересите им се съчетават по-често, отколкото се разминават. 

Тази нова космическа надпревара е отчасти рекламен трик, който изгражда обществената осведоменост и обществена подкрепа за нова търговска граница. Ако се фокусираме върху съперничеството и продължаваме да питаме кой печели, може би няма да се чудим за големите причини зад частната колонизация на космоса.

Като цяло технологичните лидери имат много малък интерес да работят един срещу друг. В книгата си от 2014 г. Zero to One Тийл твърди, че "конкуренцията е реликва от историята" и тъй като конкурентният пазар се разглежда като основен за капитализма, "монополистите лъжат, за да се защитят". Тези милиардери, всички монополисти, може наистина да използват профилите си на знаменитости, за да създадат илюзията за конкуренция там, където няма такава. Съоснователят на Google Лари Пейдж също заяви в реч, че милиардерите от Силициевата долина "се движат заедно като глутница кучета и се държат един към друг като залепени с лепило“. 

Милиардери, които доминират в технологичната индустрия, наистина се подкрепят финансово и стратегически, показват изследванията на Литъл и екипа му.

Те провеждат дигитално търсене в база данни от 10 милиона думи, съдържаща книги и статии по темата, което е известно като колокация с широк контекст. Алгоритъмът търси случаи, в които предприемачите са изброени заедно, и ги сортира по контекст - като сътрудничество, съперничество, приятелство, политическо лобиране и филантропия. 

Докато Безос и Мъск не са се подкрепяли директно финансово, те са част от по-широка система, която го прави. Безос е бил един от първите финансисти на Google и от своя страна основателите на Google влагат пари в начинанията на Мъск още през 2006 г. Както Ашли Ванс пише в биографията си на Мъск, Google гарантира Tesla в размер на 5 милиарда долара през 2013 г. когато изглеждаше, че компанията е на път да пропадне, както и инвестира големи суми в SpaceX в критични моменти. 

Надпревара към дъното?

Има много добри причини да изследваме космоса, но просто не знаем дали тези милиардери ще дадат приоритет на печалбата или науката, ползи за човечеството или много по-тесния субстрат на богатите. Знаците не изглеждат добри, докато Мъск изстрелва хиляди сателити за Starlink, които рискуват да превърнат ниската земна орбита в склад за боклук. Междувременно десетте минути безтегловност, предлагани от Безос, са лукс, достъпен само за 0,01% от населението на планетата – да не говорим, че са доста вредни за атмосферата с изхвърлените емиисии газове.

Като група, предприемачите от Силициевата долина представят споделена вяра в използването на технологични решения за социални проблеми. Тези решения и проблемите, които решават, са представяни още от дните на Стив Джобс в Apple като резултат от визията на "гениалния основател" – митична фигура, която разширява границите на човешките усилия.

Вместо дивиденти (друга реликва, като конкуренцията), тези бизнеси често се оценяват в заглавия, туитове и очаквания. Tesla е най-ценната автомобилна компания в света, базирана почти изцяло на знаменитостта на Мъск и очакванията за развитието на компанията. 

"Тези предприемачи ни разказват завладяващи истории за техния живот, бизнеса и визията си. Никога няма да разберем дали са верни, тъй като са продукт на една от най-успешните рекламни машини в историята. Не е случайно, че откриваме новините за тях заедно с новините за знаменитости: това е абсолютно фундаментално за техните бизнес стратегии и по този начин ключов източник на тяхното богатство и сила", пише Литъл.

Бен Литъл е преподавател по медии и културна политика в Университета на Източна Англия, Великобритания. Той е член на редакционния колектив на Soundings: A Journal of Politics and Culture и пише за технологичната култура, политиката и зараждането на знаменитости.