Няма значение дали през последните няколко седмици Русия не може или просто не иска да увеличи доставките на природен газ за Европа. Каквато и да е причината Москва подкопава претенциите си за надежден доставчик. След хода на Русия много от най-важните й клиенти започнаха да обмислят варианти за намаляване на зависимостта си от контролирани от Москва доставки и се преориентираха към възобновяеми енергийни източници, пише Bloomberg.
Недостигът на природен газ в Европа доведе до покачване на цените. В своя пик по-рано този месец цените бяха почти шест пъти по-високи в сравнение с началото на годината. Четиринадесет енергийни доставчици в Обединеното кралство, продаващи газ и електричество на повече от 2 милиона клиенти, фалираха, след като бяха притиснати между растящите разходи за закупуване на доставки и ограничените цени, които могат да начисляват на клиентите.
Обещанията на президента Владимир Путин за повече руски газ за Европа доведоха до 40% спад на цените от пика им. Така цените станаха само три пъти и половина по-високи, отколкото в началото на януари, а зимата дори още не е започнала.
За недостига на газ в Европа има няколко причини - намаляващо производство в Обединеното кралство и Холандия, растящо търсене след пандемията и неуспехът за възстановяване на запасите след дългата и студена зима, която източи запасите през април.
Това обаче далеч не са единствените причини. Някои анализатори критикуват Русия, че задържа нарочно доставките, само за да си осигури одобрение от страна на ЕС за новия тръбопровод „Северен поток 2“. Други определят европейските комунални услуги като виновни, след като отмениха дългосрочните договори с руския държавен монопол за износ на газ Газпром PJSC. За трети за енергийната криза имат вина европейските правителства, които имат малък стремеж към възобновяемата енергия и са направили малко за изолацията на сградите в страните си. Липсата на мерки направи Европа по-уязвима към проблемите с прекъсванията.
Всеки един от критиците има собствените си причини – независимо дали става въпрос за конкурентни доставчици на газ, които искат да ограничат продажбите на Русия за Европа, или за руските енергийни гиганти, които се стремят да създадат, поддържат и разширят пазари за собствените си доставки.
Едно нещо обаче е пределно ясно – досега Европа не е получила количеството газ от Русия, от което се нуждае. Ситуацията в Германия илюстрира проблема. На 27 октомври газохранилищата в страната бяха пълни със 71%, според данни на Gas Infrastructure Europe. Въпреки това обектите, контролирани от Газпром чрез дъщерното му дружество Astora, които представляват почти една четвърт от капацитета за съхранение на Германия, бяха запълнени само с 21%.
Газпром може и да е доставил целия газ, изискван по договорите му с европейски купувачи, но очевидно не е запълнил собствените си складове на континента. Не е изненада, че Русия иска да запълни собствените си места за съхранение у дома. Путин нареди на компанията през следващия месец да започне да презарежда своите европейски газови хранилища, когато местните обекти ще бъдат пълни. Това помогна за спада на европейските цени на газ и облекчаване на незабавните опасения, но не прави нищо за справяне с дългосрочните проблеми.
Ако цялата криза е била част от заговора на Кремъл за осигуряване на европейско одобрение за газопровода „Северен поток 2“, това би трябвало да е причина за размисъл за европейските лидери. Те трябва да се замислят каква може да бъде следващата стъпка на Путин. Възможно ли е руският президент да поиска премахване на санкциите, които бяха наложени след ареста на руския опозиционен лидер Алексей Навални. Или пък признаване на анексирането на Крим?
Без значение от отговора на тези въпроси решението за Европа е едно – диверсификация на източниците на природен газ.