ЕС трудно ще постигне компромис с Полша

Загубата на една държава членка може да се определи като лошо стечение на обстоятелствата, но загубата на две ще изглежда вече като небрежност, пише в свой анализ Financial Times.

В момента европейските лидери се опитват определят подхода си в противопоставянето с Полша относно върховенството на закона. Все още борещи се с последиците от напускането на Великоритания от ЕС, те изглежда са стигнали до заключението, че сега не е моментът за срив в отношенията с Варшава.

Миналия месец полският конституционен съд постанови, че части от договорите на ЕС са несъвместими с конституцията на Полша. С решението си Полша си навлече критики от страна на лидерите в ЕС. Северните и либералните правителства на ЕС определиха твърдо хода на Варшава като начин да се наруши правния ред на блока от автократичното полско правителство, което иска да подкопае съдебната независимост в страната си.

Още по темата

Полша планира дълбоки съдебни реформи, но Брюксел още не е доволен

ЕС преосмисля строгия подход към кризата с върховенството на закона в Полша

Меркел призова за деескалация на напрежението между ЕС и Полша

Две седмици по-късно по време на среща на върха европейските лидери заеха по-помирителната позиция след изказване на германския канцлер Ангела Меркел. Лидерите от ЕС се съгласиха да позволят на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен сама да се справи с проблема. Брюксел забави одобрението на около 36 милиарда евро, предназначени за Полша, от фондовете на ЕС за възстановяване. Този ход сам по себе си е форма на наказание, но досега ЕС не е предприел правни действия за задействане на механизма за спазването на върховенството на закона, който потенциално може да блокира всички европейски финансови средства към Полша.

Европейският съюз трябва да излезе от „все по-разширяваща се спирала“ на конфронтация с Варшава, предупреди Меркел.

„Не можете да разрешите големите политически различия чрез съдебни дела“.

За много германици европейското обединение не значи само съюз между Франция и Германия. То също означава приятелство и сътрудничество между Изтока и Запада“, каза човек, запознат с подхода на Меркел.

„Грешка е да се мисли, че можеш да притискаш хората само с пари. Поляците са доста горди“, каза човекът.

„Мярката би проработила, само ако ги притиснете по някои точки и потърсите компромис по други“.

Възниква въпросът дали ЕС е научил уроците си след Брекзит, като търси компромис с Варшава. Като се има предвид широко разпространеното разочарование от опитите на Обединеното кралство да промени условията на своя развод, малцина биха могли направят аналог между двата случая. Във всеки случай полското правителство настоява, че не се стреми да напусне блока - нещо, което би означавало електрорално самоубийство. Това обаче не беше целта и на бившият премиер Дейвид Камерън, когато се опита да предоговори условията за членство на Обединеното кралство. Камерън искаше ограничения за свободното движение на работници, но не постигна нищо от това.

„Начинът, по който проевропейците и някои европейски институции реагират на случващото се Полша, е аналогичен на начина, по който се справяха със заплахата от Брекзит“, каза Ханс Куднани, директор на програмата за Европа в тинк танка Chatham House.

Превъзходството на правото на ЕС над националното право, което в момента Полшасе опитва да ограничи, и свободното движение, което Обединеното кралство искаше да ограничи, се третират като нещо неделимо – или го имаш, или го нямаш. В действителност и двете неща са комплексни и могат да бъдат тълкувани по различни начини.

Един човек, който настоява ЕС да стане по-гъвкав, е Мишел Барние. Като бивш главен преговарящ на ЕС за Брекзит, той беше непримирим срещу опитите на Лондон да избере кои от изискванията на Брюксел приема и кои не. Барние е кандидат за президентския пост. Наскоро той заяви, че Франция трябва да се откъсне от решенията на европейския съд относно имиграцията, тъй като въпросът е национална компетентност. От своя страна Полша представя подобни аргументи що се отнася до нейните съдилища.

Други конституционни съдилища в ЕС са признали върховенството на правото на ЕС. Полша обаче „го отхвърли по абсолютен начин“, каза Ту Нгуен от Център „Жак Делор“ в берлинското училище „Херти“. Брюксел можеше да се съгласи да започне плащания от фондове за възстановяване на ЕС в замяна на съгласието на Варшава да премахне спорния си дисциплинарен режим за съдиите. Вместо това ЕС трябваше да убеди Полша да се оттегли и да приеме, че съдиите трябва да бъдат независими, а правото на ЕС е върховно.