Трите партии, които са напът да сформират следващото коалиционно правителство на Германия, са в напрегнати преговори за бъдещето на най-силната икономика в Европа. Но по един привидно радикален въпрос те са единни – намаляването на възрастта за гласуване на 16 години, пише Guardian.
Социалдемократите (SPD), Зелените и Свободните демократи (FDP) подписаха споразумение за намаляване на възрастта, на която германците могат да гласуват. До момента тя е 18, но партиите признават, че все по-политизираното поколение млади хора трябва да има по-рано думата за бъдещето по начина, по който държавата се управлява.
Ако планът им се осъществи, Германия ще се присъедини към Австрия, остров Ман и Гърнси като единствените други места в Западна Европа с толкова ниска възраст за гласуване. Шотландия и Уелс също позволяват на 16-годишните да гласуват, но не и на парламентарните избори в Обединеното кралство. В шепа германски провинции това също беше разрешено наскоро, но само на местно и регионално ниво.
Такъв ход на национално ниво може също да проправи пътя на други държави да последват примера най-голямата икономика на континента.
Проучване преди германските избори миналия месец показа, че младите хора са разочаровани от невъзможността да гласуват на избори, считани за ключови. Хората над 50-те са тези, които съставляват мнозинството от почти 60% от избирателите. Само 14% от избирателите са под 30 години, в сравнение с 19% през 1961 г.
Движението "Friday for Future", водено от шведската активистка Грета Тунберг има сериозен принос за повишеното политическо съзнание сред младите хора, което оказва влияние по-специално върху левите партии. Пандемията от коронавирус с всички нейни социални, образователни и икономически последици също е допринесла за промените в настроението.
Зелените и Свободните Демократи по-специално, които получиха най-много гласове сред по-младите хора, подчертаха важността на улавянето на политическия ентусиазъм на новото поколение. В широко цитирано проучване, проведено от екологичната неправителствена организация Nabu, 59% от гласоподавателите над 65 години казаха преди вота на 26 септември, че няма да вземат предвид интересите на по-младите избиратели за опазване на климата, когато гласуват.
При последваща симулация на избори сред повече от 200 000 млади хора в Германия, проведена малко повече от седмица преди истинските избори, 21% от участниците гласуваха за Зелените. Това беше интерпретирано като индикация, че партията щеше да получи значително повече от 15% осигурени на официалните избори, ако възрастта за гласуване беше по-ниска.
Последната корекция на възрастта за гласуване в Германия беше направена преди 50 години, когато беше намалена от 21 на 18.
Решението да се намали възрастта вече е написано на страница 10 от временното споразумение, изготвено от партиите, които трябва да формират правителство. То бива определено като “важно за осъществяването на съвременна демокрация“, новата коалиция все още е изправена пред редица трудни препятствия.
Възрастта за гласуване е установена в член 38, параграф 16 от германската конституция. Всеки опит за промяната му изисква промяна в конституцията, за което е необходимо мнозинство от три четвърти от депутатите в парламента. За да се случи това, бъдещата управляваща коалиция ще трябва да си осигури подкрепа от другите парламентарни фракции. Въпреки че може да разчита на гласове от Левицата, това не би било достатъчно. Крайнодясната "Алтернатива за Германия" (AfD) е напълно против идеята, а консервативният алианс на Християндемократите също е до голяма степен против нея.
Дори през май, когато Зелените и Свободните демократи предложиха промяна в закона по въпроса, СДП гласуваха против този законопроект. Това бе видяно като опит да се запази непокътнато все по-разривното си партньорство с консерваторите. Торстен Фрай, заместник-председателят на парламентарната група на ХДС, каза тази седмица, че е „много скептичен“ относно намаляването на възрастта и не смята, че консервативните парламентаристи могат да бъдат спечелени. „Без съмнение има много млади хора със силен политически интерес“, каза той пред вестник Neue Osnabrücker Zeitung. „Но правата и задълженията трябва да са в съответствие и въпросът е дали има смисъл, от една страна, да един младеж да може да участва във вземането на решения за бъдещето на нашата страна. Но от друга, да не може да да сключи договор за мобилен телефон или да гледате определени филми на кино без съгласието на родителите си? Имам своите съмнения.”
Въпреки това, на фона на намаляващата подкрепа, партията може също да бъде принудена рязко да промени курса.
През 60-те години на миналия век, последният път, когато този въпрос беше силно дебатиран и получи своя глас в студентските протести, военната служба изигра голяма роля в дебата. Твърди се, че ако се очаква младите хора да защитават страната си, не може да им бъде отказано правото да гласуват, проправяйки пътя за промяна на закона в началото на 70-те години.
Дори и идващото правителство да не успее веднага да реализира плановете си, политически анализатори и наблюдатели са убедени, че ще бъде само въпрос на време общественото мнение да доведе до промяна, за която Зелените, СДП и СвДП биха искали да си приписват заслуга.
Михаел Вайгъл, политолог от Университета в Пасау, наскоро каза пред Bavarian Broadcasting: „Много млади хора нямат усещането, че политиката се решава с оглед на техните интереси. И това само по себе си, разбира се, вече е знак, че нещо трябва да се промени.
„Вярвам, че скоро ще имаме възраст за гласуване от 16 години.