Повече, но по-малки сгради се строят в България през третото тримесечие на 2021 г.

Последните данни на НСИ за издадени разрешителни за строежи и започнати строителства на нови сгради показват, че през третото тримесечие на 2021 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 846 жилищни сгради с 8 877 жилища в тях и 1 063 211 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 9 административни сгради/офиси с 6 100 кв. м РЗП и на 1 183 други сгради със 721 107 кв. м РЗП. 

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 5.8%, но жилищата в тях намаляват с 10.8%, както и общата им застроена площ - с 10.0%. По-малко са издадените разрешителни за строеж на административни и други видове сгради, съответно с 65.4 и 2.6%. Същевременно РЗП на административните сгради намалява с 86.4%, докато на другите сгради е с 60.7% повече. 

Ако направим съпоставка с третото тримесечие на 2020 г., ще видим, че тогава издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 8.8%, жилищата в тях с 19.7%, а разгънатата им застроена площ - с 10.3%. През 2020 г. при издадените разрешителни за строеж на административни сгради през третото тримесечие се наблюдава спад както на броя им - с 67.9%, така и при разгънатата им застроена площ - с 87.1%. Пак за същия период от миналата година издадените разрешителни за строеж на другите видове сгради нарастват с 5.5%, както и разгънатата им застроена площ - с 42.8%. 

Ако се върнем отново на данните от третото тримесечие за тази година, ще видим, че най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) - 321, Пловдив - 248, София - 191, Варна - 136, и Бургас - 123. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 4 274, Пловдив - 995, Варна - 788, Бургас - 535, и София - 293. През третото тримесечие на 2021 г. е започнат строежът на 1 357 жилищни сгради с 6 526 жилища в тях и с 816 423 кв. м обща застроена площ, на 14 административни сгради/офиси със 17 854 кв. м РЗП и на 575 други сгради с 405 274 кв. м РЗП.

Нека направим и съпоставка и с предходното тримесечие. Жилищните сгради намаляват с 3.8%, но жилищата в тях се увеличават с 8.9%, както и разгънатата им застроена площ - с 4.1%. При започнатите административни сгради и тяхната обща застроена площ е регистриран спад, съответно с 33.3 и 10.3%. Намаляват и започнатите други видове сгради - с 10.4%, както и общата им застроена площ - с 3.4%.

Ако насочим погледа си отново към третото тримесечие на 2020 г., за да направим сравнение с данните от тази година, прави впечатление следното: В сравнение с третото тримесечие на 2020 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 5.9%, жилищата в тях - с 10.6%, както и общата им застроена площ - с 12.3%. Броят на започнатите административни сгради спада с 44.0%, а тяхната РЗП - с 55.1%. Започнал е строежът на 7.9% по-малко други видове сгради, като и общата им застроена площ намалява с 22.7%.

Строителство на най-голям брой нови сгради през третото тримесечие на 2020 г. е започнало в областите: Пловдив - 190 жилищни и 74 други сгради; София (столица) - 222 жилищни и 25 други сгради; София - 181 жилищни и 49 други сгради; Варна - 113 жилищни и 38 други сгради; Стара Загора - 76 жилищни, 4 административни и 52 други сгради.

За коментар на информацията от НСИ редакцията ни се свърза с Георги Шопов, председател на Националната асоциация на строителните предприемачи. Той обобщи данните по следния начин: 

“Ръстът на сделките с апартаменти в големите градове се обуславя от няколко фактора. Най-важният това е потребността на обществото от жилища. То е стока от първа необходимост, освен ако гражданинът не е готов да живее на улицата. Миграцията към големите градове изисква производството на повече жилища. Друг фактор е повишаването на възможностите на населението и техните по-високи изисквания към жилището, което обитават. Всеки, който живее в остарял сграден фонд при първа възможност го сменя с ново строителство. 

В продължение на тридесет години търсенето на пазара на жилища е по-голямо от предлагането. Една от причините за това е голямата административна тежест, която пречи да има по-голямо предлагане”.