Петролният картел се насочва към геополитически конфликт с Белия дом

ОПЕК+ се насочва към политическa битка с президента Джо Байдън, тъй като Саудитска Арабия и нейните съюзници трябва да изберат дали да се вслушат в исканията на САЩ за повече петрол.

Ако картелът отхвърли искането, той се отправя към ожесточена битка с Белия дом, който се притеснява, че инфлацията, причинена от високите цени на енергията, може да провали икономическата му програма. Поддаването на натиска и увеличаването на доставките ще запази добрите отношения с най-близкия съюзник на Саудитска Арабия, за сметка на трудно спечеленото възстановяване на цените на суровия петрол, което напълни хазната на кралството, пише Bloomberg.

„Вижте цените на петрола“, каза Байдън пред репортери на пресконференция на срещата на върха на ООН за климата в Глазгоу във вторник. Разходите за гориво са високи заради „отказа на Русия или страните от ОПЕК да изпомпват повече петрол“, каза той.

Това е битка, която надхвърля петролния пазар и навлиза дълбоко в проблемните отношения на САЩ с дългогодишните съюзници в Близкия изток. Байдън досега отказва да говори със саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман, което вбеси Рияд, който имаше почти безпрепятствен достъп до Белия дом по време на администрацията на Тръмп.

Въпреки исканията на президента, които бяха подкрепени от Япония и Индия, няколко ключови членове на Организацията на страните износителки на петрол и нейните патньори не показват никакви признаци на огъване. Ирак и Кувейт, например, заявиха публично, че трябва да се придържат към сегашния план - да възобновят само 400 000 барела на ден всеки месец и да оставят пазара в дефицит за останалата част от годината.

Този резултат е широко очакван от наблюдателите на ОПЕК, но дипломатическият натиск продължи и в сряда, според хора, запознати с разговорите, отваряйки вратата за потенциална сделка в последната минута.

„ОПЕК+ вероятно ще се придържа към плана за 400 000 барела на ден“, каза Боб Макнали, президент на консултантската фирма Rapidan Energy Group и бивш служител на Белия дом. „Но не може да се изключи сделка между Вашингтон и Рияд в последния момент или допълнително извиване на ръцете."

Така или иначе, петролният пазар може да бъде нестабилен в следващите няколко седмици, докато конфликтът между най-големите производители и потребители в света се разиграва след срещата на ОПЕК+ в четвъртък. Това беше очевидно в сряда, тъй като фючърсите на суровия петрол паднаха с 3,6% до 80,93 долара за барел.

Производствени проблеми

Ако ОПЕК+ се подчини на американските искания, не е ясно колко допълнителен петрол над планираното увеличение от 400 000 барела на ден ще бъде достатъчно за Байдън. Но ако картелът обещае увеличение с 600 000 или дори 800 000 барела на ден за декември, ще възникнат въпроси дали групата може да го постигне.

Групата вече се бори да постигне месечните си цели за производство, тъй като липсата на инвестиции в петролни находища в страни като Ангола, Нигерия и дори Кувейт възпрепятства производството. Саудитска Арабия, Русия и Обединените арабски емирства може да имат капацитета да надхвърлят квотите си, за да компенсират по-слабите страни, но това ще изисква промени в съществуващото споразумение на ОПЕК+.

Една от причините за съпротивата на ОПЕК+ е рискът, че ако се достави допълнителният петрол, това може бързо да насочи пазарите в другата посока. Сега предлагането е ограничено, но се очаква балансът да се измести обратно в излишък в началото на следващата година.

„ОПЕК+ очаква предизвикателна година през 2022 г.“, каза Матю Холанд, анализатор в Energy Aspects Ltd. Някои членове смятат, че всички допълнителни барели, добавени сега, ще трябва само да бъдат премахнати от пазара по-късно. „Летвата за ОПЕК+ да добавя повече от 400 000 барела на ден през декември е изключително висока“, каза той. 

Петролни резерви

Ако ОПЕК+ игнорира искането на Байдън, САЩ имат на разположение други инструменти. Това може да съживи антитръстовото законодателство срещу ОПЕК+, нещо, което е малко вероятно да окаже влияние върху цената в краткосрочен план. Има по-радикални мерки, като забрана на износа на американски суров петрол, но те могат да навредят на местната петролна индустрия на САЩ и допълнително да нарушат глобалните пазари.

Най-мощната и може би най-вероятната мярка би било освобождаване на количества от стратегическия петролен резерв. Подобно действие би могло да има още по-голямо въздействие върху цените, ако се извършва съвместно с други индустриализирани нации, които са членове на Международната агенция по енергетика (IEA).

Индия и Китай, най-големите потребители на петрол в Азия, които имат свои собствени стратегически резерви извън системата на IEA, също могат да бъдат помолени да се присъединят.

От създаването на IEA през 1974 г. имаше три координирани изпускания от запасите на аварийно гориво. Първото беше в подготовката на войната в Персийския залив през 1991 г., след като иракската инвазия в Кувейт спря голяма част от износа на суров петрол от Близкия изток. Второто последва ураганите "Катрина" и "Рита", които нанесоха тежки щети на офшорните петролни съоръжения на САЩ през 2005 г. Последното действие беше през 2011 г. за смекчаване на прекъсването на доставките, причинено от гражданската война в Либия.

„Смятаме, че администрацията на Байдън е готова да освободи суров петрол от стратегическия петролен резерв в опит да ограничи цените“, каза Хелима Крофт, стратег по стоки в RBC Capital Markets LLC и бивш анализатор на ЦРУ.

"Цените вероятно ще останат нестабилни, тъй като спекулациите се покачват за следващия ход на ОПЕК+“, каза Уил Сунгчил Юн, старши анализатор на суровини в VI Investment Corp. „Ако ОПЕК+ реши да продължи напред с увеличение от 400 000 барела на ден според първоначалните очаквания, тогава цените ще бъдат повишени още веднъж."

Ефектът Иран

Междувременно САЩ и Иран ще подновят преговорите по-късно този месец за възобновяване на споразумението, което налага ограничения на ядрената програма на Техеран. Връщането на споразумението вероятно ще доведе до увеличаване на потоците на суров петрол от производителя от ОПЕК.

САЩ и Иран ще подновят ядрените преговори на 29 ноември, като дискусиите ще се провеждат чрез европейски и руски посредници, а не лице в лице. Това е първата индикация, че правителството на президента Ебрахим Раиси е готово да тества какви са настроенията в САЩ за облекчаване на санкциите.  

По-рано в сряда секретарят на Върховния съвет за национална сигурност на Иран заяви, че преговорите за съживяване на сделката ще се провалят, освен ако президентът Байдън не може да гарантира, че Вашингтон няма да се откаже отново от пактa.

През  2018 г. тогавашният американски президент Доналд Тръмп се оттегли от споразумението и наложи отново санкции на Иран, което накара Техеран да наруши мандатните ограничения за обогатяване на уран през следващата година.