През 2017 г., когато новоизбраният френски президент Еманюел Макрон каза "Искам Франция да бъде нация на стартъпи“, това само предизвика подигравки от опонентите му.
Ако не друго, Франция се бореше да привлече рисков капитал, като годишният брой на инвестициите в стартиращи компании падна през 2016 г., изоставайки както от Великобритания, така и от Германия, според данни от Pitchbook.
Сега новите френски компании се къпят в средства от инвеститори. В рекорден ден през септември две френски технологични стартиращи компании - Sorare и Mirakl - събраха заедно повече от 1 милиард долара. През последните седмици финтех компанията Swile привлече 200 милиона долара в кръг на финансиране, воден от SoftBank, и същата сума беше събрана от образователната технологична компания 360learning. Броят на технологичните еднорози - компании на стойност над 1 милиард долара - вече възлиза на 20, на път да надмине целта на Макрон за 25 такива фирми до 2025 г.
"Целта ще бъде постигната до края на годината“, каза в интервю пред Bloomberg милиардерът Ксавие Нил, запален инвеститор в сектора. Той финансира около 100 стартиращи компании на начален етап всяка година чрез своя фонд Kima Ventures. „Мисля, че сега трябва да говорим за "дракони" (decacorns), или компании с оценки над 10 милиарда долара.
След десетилетия опити и неуспех да използват своите инженерни и технологични умения, новото поколение предприемачи във Франция може би най-накрая намира своята Силициева долина. През първите шест месеца тази година технологичните стартъпи поставиха рекорд, набирайки почти толкова, колкото през цялата миналата година - 5,14 милиарда евро в сравнение с 5,39 милиарда, според барометъра за рисков капитал на EY за първото полугодие.
През 2020 г. френските технологични фирми за първи път натрупаха същото количество финансиране като германските им колеги. Но те все още изостават от тези във Великобритания, където стартиращите компании набраха почти три пъти повече през първата половина на годината - факт, който Седрик О, френският министър на цифровите технологии, признава пренебрежително.
Ако френската инерция продължи, "Лондон ще има причини да се тревожи в дългосрочен план“, каза той в интервю.
Министърът приписва скорошния успех на Франция на усилията на правителството на Макрон, като поканите на инвеститори всяка година в Елисейския дворец и организирането на технологични срещи на върха "Изберете Франция“ във Версай. И доказателството е множеството стъпки, предприети за намаляване на техните опасения, каза той.
"Направихме серия от реформи, за да отговорим на международните стандарти – относно данъчното облагане, пазара на труда, визите“, каза О.
За да запази инерцията, Макрон - който подготвя кандидатурата си за преизбиране през следващата година - наскоро разкри своя план "Франция 2030“ за инвестиране на 30 милиарда евро за десетилетие в области като AI, квантови технологии, полупроводници, ядрена енергия, водород и космос, като половината от парите са насочени към малки компании.
По време на първия му мандат ходове като плоския 30% данък върху капиталовите печалби и освобождаването на инвестициите в компании от данъка върху богатството помогнаха за привличането на средства. Френската технологична виза улеснява установяването на международни инженери и разработчици във Франция.
"Има война за набиране на персонал и френската технологична виза промени живота ни, когато става въпрос за привличане на таланти от САЩ или Япония“, каза Тибо Хюг де Лароз, главен изпълнителен директор на Back Market Inc., пазар за употребявани смартфони и скорошен еднорог.
Компании като SoftBank или General Atlantic сега инвестират по 100 милиона долара във Франция на един път - нещо, което преди не са били склонни да правят. Половината от финансирането над 15 милиона евро във Франция сега включва някой американски фонд, според Ромен Лаво, генерален партньор в Partech Ventures в Париж.
"Американските фондове се страхуваха от Франция по митични причини: данъците, стачките, много фантазии“, каза той. "Но те бяха ухажвани и това свърши работа.“
Ранното финансиране за стартиращи фирми често идваше от държавната хазна, което направи правителството най-големият "бизнес ангел" чрез BPIFrance, публичната инвестиционна банка, създадена през 2012 г.
"Имаше нужда от създаване на много стартиращи фирми, така че имахме стратегия за обем“, каза в интервю Пол-Франсоа Фурние, ръководител за иновациите на банката. "Финансирахме 300 стартиращи фирми през 2013 г., тази година са 1200.“
През последните две години банката постоянно увеличава финансирането до 300 милиона евро годишно. Планира да инвестира 2 милиарда евро през следващите три години във финансиране на фондове, посветени на дълбоките технологии.
Франция също вече има своите серийни предприемачи, каза Ромен Лаво от Partech.
"Сега виждаме мафии – в добрия смисъл – на хора, които напуснаха първите успешни стартиращи компании и сега създават нови, просто защото знаят как се прави“, каза той, отбелязвайки, че повечето от тях също стават бизнес ангели . "Това е нещото, което изгради Силициевата долина, също колкото парите, и това отнема време.“
Въпреки това, въпреки ентусиазма, френската технологична сцена все още не е видяла редица големи IPO, които да затвърдят успеха си. Инвеститорите в добре познати стартиращи компании като приложението за пътуване BlaBlaCar и компанията за стрийминг на музика Deezer отдавна чакат публична регистрация.
За да може френската технологична стартъп сцена наистина да се развие, тя трябва да предложи успешни IPO за инвеститорите, каза Роксана Варза, ръководител на Station F, наречена най-големият стартъп инкубатор в света, който отвори врати през 2017 г. в стара жп гара източно от Париж.
"Откриваме нови фондове, които се установяват в Париж всяка седмица“, каза тя в интервю. "Но за да останат тези инвеститори, сега трябва да видим повече изкупувания или IPO на Euronext."
Доставчикът на облачни услуги OVHcloud наскоро започна да се търгува на Euronext с по-голям успех от музикалния дистрибутор Believe, също ново IPO. И макар че може да мине известно време, преди френска стартираща компания да достигне размера на Spotify, парчетата започват да си идват на мястото, каза Нил.
"Ако просто се разхождате из града, Париж е по-динамичен град в момента от Сан Франциско след COVID“, каза той.