Преди няколко месеца централните банкери бяха на върха на света. Изглеждаше, че са измислили точната парична политика за ерата на пандемията. Сега доскоро уверените сигнали, че повишената инфлация е временно явление, избледняват, точно когато силното начало на годината на глобалната икономика отслабва, пише Дениъл Мос за Bloomberg, цитиран от Investor.bg
За да обуздае бързото покачване на цените, Английската централна банка (АЦБ) вероятно ще вдигне разходите по заемите още през декември, идея, която някога се смяташе за неправдоподобна.
Европейската централна банка (ЕЦБ) има проблеми с убеждаването на инвеститорите, че ще спази обещанието си да поддържа лихвите ниски.
Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл вероятно съжалява, че въобще прибягна до думата „преходна“ (по отношение на инфлацията – бел. прев.), която някога използваше щедро, но сега - пестеливо. Пауъл, чийто мандат изтича през февруари, е засегнат от скандал с търговия с ценни книжа в регионалните банки на Фед и атаки срещу политиката му в областта на банковото регулиране. Това, което изглеждаше като лесен път към нова негова номинация за поста - почти коронация - стана по-трудно.
Ако чуете част от исканията, може да заключите, че повишаването на лихвените проценти възможно най-бързо ще реши проблема. Такава стъпка обаче би била проблемна и рискува да наруши доверието в институцията точно толкова, колкото и да го запази.
Повечето важни централни банки дадоха ясно да се разбере в навечерието на пандемията, че инфлацията е твърде ниска. Фед и ЕЦБ предприеха прегледи на политиките си и приеха важни промени в начина, по който определят цената на парите. Фед премина към средна цел за инфлация, докато ЕЦБ заяви, че може да толерира повишение на инфлацията малко над целевата, поне временно. Преходи като този се случват веднъж на десетилетие, ако изобщо. Ефективният отказ от тези промени толкова скоро няма да накара инфлацията да изчезне за една нощ и ще постави под въпрос всякакви бъдещи ангажименти.
На монетарните власти, които предприеха бързи действия, за да намалят инфлацията, не им е лесно.
В Полша комуникацията бе толкова объркана, че икономисти от един от водещите кредитори в страната казаха, че на практика спират да ги слушат.
В Бразилия централната банка звучи решена да потуши инфлацията, почти сигурно с цената на дълбок икономически спад и потенциалната враждебност на силов президент, който кандидатства за преизбиране.
Резервната банка на Нова Зеландия, ентусиазирана относно оттеглянето на стимулите, предупреди за десетилетия на повишена инфлация поради сътресения от прекъснатите вериги за доставки.
„Всички говорихме за тях, всички знаехме, че се задават, но всички казвахме, че може да са временни“, каза наскоро гуверньорът Ейдриън Ор. „Сега преобладаващия възглед е: олеле, те са упорити. Представете си това да продължи през следващите 20 и повече години. Това е светът, в който ще живеем.” Готова ли е Нова Зеландия да живее с високи лихви до средата на века? Аз съм скептичен.
Централните банки, които реагираха по този начин не носят тежките отговорности на Фед, пазител на световната резервна валута. Големите монетарни институции също така трябва да следят и глобалния растеж. Лесната част от възстановяването е зад гърба ни. В началото на тази година бичите очaквания за брутния вътрешен продукт излизаха от устите на прогностиците през седмица. Международният валутен фонд сложи край на този оптимизъм. Дискусиите за най-силния растеж от десетилетия сега са изпъстрени с препратки към загубената инерция и опасните неравности. В Китай, който от десетилетия е източник на устойчивост, растежът се забавя. Увеличението на брутния му вътрешен продукт през третото тримесечие е 4,9%, почти цял процентен пункт по-малко от последните три месеца на 2019 г., в навечерието на пандемията.
Тази крехкост повишава залозите за Фед. Освен че ще е мащабен комуникационен обрат, промяната би изпратила лош сигнал към регулаторите навсякъде. „Сред големите централни банки Фед беше една от най-експанзионистичните - силно застъпвайки се, че високата инфлация е преходна и решителна относно постигането на целта си за максимална заетост - така че да признае, че е сгрешила би било мощен сигнал за другите да обмислят промяна на курса“, написаха неотдавна Роб Субараман и Ребека Уанг от Nomura.
Повишаването на лихвите не е единственото решение. Фед вероятно ще започне да намалява количественото облекчаване (покупките на активи – бел. прев.) на следващото заседание на своя Федерален комитет за открития пазар. Това е добро начало. Също така, Пауъл не носи изключителна отговорност за обръщането на рекордните стимули - въпреки че оставането му на поста би премахнало поне един въпрос, висящ над глобалната икономика.
Все още много може да се обърка. Не след дълго хората може да започнат да се тревожат, че най-голямата заплаха за световната икономика е рязкото забавяне, което може да потопи инфлацията със себе си.
Повече по темата може да намерите на Investor.bg