Проучване на агенция Reuters сред икономисти специализиращи в климатични политики показва, че постигането на целта на Парижкото споразумение за нетни нулеви въглеродни емисии ще изисква инвестиции в зелен преход на стойност между 2 и 3% от световното производство всяка година до 2050 г., което е далеч по-малко от икономическата цена на бездействието.
Анкетираните са казали, че подобен преход зависи дали богатите страни ще изпълнят обещанията си за подпомагане на развиващите се икономики и от мерките за определяне на глобална цена на въглерода от поне 100 долара. В момент това е много повече от цената на почти всички пазари.
Reuters анкетира икономисти от Европа, Азия и Северна и Южна Америка преди преговорите на ООН за климата в Глазгоу, които се смятат за последния шанс за световните икономики да ограничат повишаването на глобалната температура до "много под" 2 градуса по Целзий. В идеалният случай до 1,5 градуса по Целзий.
Първото по рода си проучване на Ройтерс, подчерта плашещото фискално предизвикателство пред правителствата, които от януари 2020 г. са похарчили общо 10,8 трилиона долара - или 10,2% от глобалното производство - в отговор на пандемията от COVID-19.
На въпрос дали смятат, че преговорите COP26 в Глазгоу ще помогнат за постигането на целите на Парижкото споразумение, песимистите надделяха над оптимистите с почти три към едно, като 32 от 44 респонденти са отговорили, че са песимисти по този въпрос.
Въпреки че проучване проведено през октомври миналата година също разкри различия между водещите анализатори относно това как да се измерят икономическите последици от изменението на климата и декарбонизацията, то показа силен консенсус във възгледите относно ползата от ранните и координирани действия.
„Ако отложим действието срещу изменението на климата, ще платим повече за достигане на нетни нулеви емисии до 2050 г.“, каза Чарлз Колстад, професор по икономика в Станфордския университет.
„Очевидно не може да се очаква от развиващите се страни да плащат за смекчаване на ефекта от климатичните промени, докато инвестират в развитие и помагат на най-бедните си граждани.“
Относително тесният диапазон от 2%-3% от световния брутен вътрешен продукт (БВП) годишно, който посочват голяма част от анкетираните за достигане на нетни нулеви емисии, е малко по-висок от оценките, цитирани от други органи.
Международният валутен фонд този месец цитира оценки, че нетната нула до 2050 г. ще означава допълнителни инвестиции от 0,6% до 1% от годишния глобален БВП през следващите две десетилетия, възлизащи на между 12 и 20 трилиона долара.
В анкетата на Reuters имаше съществено разминаване в скалата на оценките в долари за необходимите общи инвестиции, което отразява различните методологии, използвани от икономистите. Средните очаквания са за сума от 44 трилиона долара.
Джеймс Никсън, ръководител на макроикономиката в изменението на климата в Oxford Economics, определя общия размер на необходимите инвестиции в енергетиката и други сектори на почти 140 трилиона долара до 2050 година, като това е най-високата оценка, получена в проучването.
„Въпреки че смекчаването на последиците може да е скъпо и потенциално вредно от политическа гледна точка, мисля, че е задължение на икономистите да покажат, че да не правиш нищо е още по-скъпо“, каза той.
Ако не бъдат предприети действия, това ще доведе до повишаване на температурата с 1,6C, 2,4C и 4,4C съответно до 2030 г., 2050 г. и 2100 г., би довела до 2,4% загуба на БВП до 2030 г., 10% до 2050 г. и 18% до 2100 г., показват осредните отговори в анкетата.
За разлика от тях, ако страните могат съвместно да ограничат повишаването на температурата до 1,4°C до края на века, загубата на световното производство ще бъде намалена до 2,0% до 2030 г., 2,3% до 2050 г. и 2,5% до 2100 г., прогнозират те.
За сравнение миналата година спирането на икономическата дейност, причинено от COVID-19, сви световната икономика с 4,3%, според Световната банка.
„Икономическото въздействие на COVID е значително, но временно. Въздействието на климата върху БВП е постоянно, дългосрочно и се увеличава с всяка година на бездействие“, каза Клеър Ейбрахам, директор в Deloitte Access Economics.
Целта на преговорите на COP26 е да накара световните столици да удвоят поетите ангажименти за достигане на нетни нулеви емисии и да изложат точно какви инструменти възнамеряват да използват и в какъв период от време.
Домакинът на COP26 Великобритания отново потвърди, че развиващите се страни по-специално се нуждаят от подкрепа и призова богатия свят да изпълни обещанието си да събира поне 100 милиарда долара всяка година за фонд за зелен климат, който да ги подкрепя.
В проучването на Reuters 18 от 31 икономисти, които отговориха на въпрос относно споделянето на разходите, казаха, че фондът трябва да бъде приоритет.
Седем заявиха, че политиците трябва да си поставят колективна финансова цел с многостранни финансови институции като Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, а двама казаха, че развитите страни дължат финансова компенсация на тези, които са пострадали или са уязвими от въздействието на климатичните промени.
Сред другите налични инструменти за борба с нарастващите емисии имаше силна подкрепа за по-високи цени на въглеродните емисии, защото в момента националните програми покриват едва около 20% от световните емисии при цени, които достигат 1 долар за тон емисии.
Осреднените препоръки на 28 от анкетираните икономисти са за цена от поне 100 долара за тон, която да подейства като допълнителен стимул към нетни нулеви емисии до 2050. Тази цена е по-висока от препоръката на Международния валутен фонд за цена от 75 долара за тон, но е по-ниска от тази, която плащат в Швеция от 137 долара.
Проучването успя да събере пълни отговори на всички въпроси от реномирани икономисти, но някои казаха, че е невъзможно да се постави цена на бездействието, което показва колко разделена е общността по подобни въпроси.