Джеймс Сампсън управлява сервиз в предградията на Вашингтон, окръг Колумбия - поправя своенравни телефони и стари лаптопи - и гледа на малкия си магазин като част от смелата нова революция за правата на потребителите, която също може да защити планетата.
Все по-загрижени за електронните отпадъци и парниковите емисии, европейските и американските законодатели искат производителите да улеснят хората като Сампсън да ремонтират устройствата, които сега са толкова присъщи на ежедневието, пише "Ройтерс".
„Това е нещо, от което се нуждаем повече в нашето общество – изхвърляме твърде много неща“, каза Сампсън, който наскоро отвори два допълнителни клона на сервиза си и планира повече, за да отговори на нарастващото търсене.
Типичният му клиент е „майка със счупен iPad или тийнейджър от местно училище“, много от които се притесняват от загубеното време и разходите за оторизиран ремонт, ако изобщо могат да получат такъв. Често това означава, че алтернативата е изхвърлянето на дефектното устройство.
Критиците казват, че много производители се опитват да направят продуктите си трудни за ремонт, като отказват достъп на клиентите до части или технически схеми или просто като проектират устройства, които се чупят при отваряне.
Компаниите отричат, подчертавайки неща като здравината на продукта и безопасността на потребителите, но регулаторният натиск за промяна се увеличава.
През март Европа изиска от производителите на перални, съдомиялни, хладилници и телевизионни екрани да предоставят части на професионалните сервизи поне 10 години след оттеглянето на даден продукт.
Длъжностните лица сега се обръщат към телефоните и други цифрови устройства.
През юли Федералната търговска комисия на САЩ единодушно гласува да работи за възстановяване на „правото на ремонт“, след като проучване установи „оскъдни доказателства в подкрепа на оправданията на производителите за ограниченията за ремонт“.
Изпълнителна заповед на президента Джо Байдън засилва натиска - в нея се казва, че дори фермерите не могат да ремонтират жизненоважно оборудване поради корпоративните ограничения за поправки.
Промишлената група DigitalEurope заяви, че нейните членове, които включват Apple, Bosch и Sony, вече извършват милиони ремонти годишно и правилата за "право на ремонт" трябва да обмислят как да гарантират качество, безопасност на потребителите, сигурност и поверителност.
„Подкрепяме овластяването на потребителите да участват в кръговата икономика“, каза генералният директор на DigitalEurope Сесилия Бонефелд-Дал в изявление по имейл.
„Въпреки това, предвид високата сложност... не винаги ще бъде възможно потребителите сами да извършат ремонта безопасно и успешно“.
„Неустойчиво“
Софтуерът и разпространението на компютъризацията в продукти, които някога са били чисто механични, са позволили на компаниите да се противопоставят на ремонтите, каза Нейтън Проктър, директор на кампанията с нестопанска цел в САЩ PIRG за правото на ремонт.
"Един резултат... е хората не очакват нещата да бъдат поправени. И тъй като тези очаквания изчезнаха, компаниите влагат все по-малко в дизайн, който улеснява ремонта", каза той.
Новите закони, насърчаващи ремонта, биха могли да предизвикат възраждане на малките, независими магазини за ремонт, каза той, напомняйки на свой ред на потребителите, че не е задължително да изхвърлят счупеното устройство.
Светът е изхвърлил рекордните 53,6 милиона тона електронни отпадъци през 2019 г., според доклад на ООН, като само 17,4% са рециклирани. В него се казва, че тенденцията е "неустойчива".
Количеството електронни отпадъци, произведени в световен мащаб, нараства с до 4% годишно, според Форума за отпадъци от електрическо и електронно оборудване (WEEE), организация с нестопанска цел, насърчаваща рециклирането на електронно оборудване.
Рециклирането помага за намаляване на електронните отпадъци и емисиите на парникови газове от производството на заместващи ги стоки, се казва в доклад на групата.
„Всеки тон рециклиран електронен отпадък води до 2 тона емисии на CO2 по-малко“, каза неговият ръководител Паскал Лерой в изявление преди Международния ден на електронните отпадъци.
Миналата година 27 американски щата започнаха обсъждане на законодателства за правото на ремонт, въпреки че никой все още не е приет, каза Кайл Винс, главен изпълнителен директор на iFixit, най-големият онлайн архив с ръководства за ремонт.
Сайтът помага на 10 милиона души на месец да ремонтират широк набор от стоки, каза Винс, и на фона на пандемията от COVID-19 започна нов фокус върху медицинско оборудване като вентилатори.
„Това са наши неща и трябва да знаем как да ги поправим“, каза Винс, подчертавайки също така ползата за общностите с ниски доходи.
Питър Муи, основател на Fixit Clinic, е помогнал за организирането на близо 600 събития от 2009 г. насам, на които хората носят счупени предмети и се научават как да ги поправят.
„Вижте, 70% от тези неща подлежат на ремонт – и това е без достъп до сервизни ръководства, диагностични инструменти, схеми“, каза той.
Подръжка
Докато европейският ход сигнализира за нарастваща инерция за движението за ремонт, новата политика не успява да отговори на някои основни проблеми, като например високата цена на резервните части, каза Клои Миколайчак от Right To Repair Europe.
„Това е добра първа стъпка, но има още много простанство за развитие“, каза тя.
Почти 80% от респондентите в проучване на ЕС за 2020 г. казаха, че производителите трябва да бъдат задължени да улесняват ремонта на цифрови устройства.
„В сравнение с други екологични проблеми... няма обществена съпротива срещу мерките за ремонт“, каза Маркус Пирингер от австрийската нестопанска организация Eco Consulting.
Тази година групата си партнира с Виена, за да стартира програма за ваучери, съгласно която собствениците на артикули - от велосипеди и телефони до китари и съдомиялни - могат да си върнат до 100 евро за сметки за ремонт.
Електронното оборудване представлява повече от 60% от 26 000 ремонта, субсидирани по популярната схема, която намали електронните отпадъци във Виена тази година с 3,75%, каза Йохан Бом от екологичния отдел на Виена.
Усилията на Виена вдъхновиха подобен проект в Портланд, Орегон, който трябва да стартира като пилотен през следващите месеци.
Но някои продукти са станали твърде трудни за поправяне.
Така Франция пусна първия в света „индекс на поправимост“ през януари, като изисква производителите да оценят възможността за поправяне на своите продукти.
Защитниците се надяват, че индексът ще накара компаниите да променят продукцията си, преди тя дори да се появи на рафтовете. Както каза Миколайчак:
"Никой не иска да се класира на последно място."