В продължение на десетилетия германската индустрия, един от първите играчи на ранния китайския пазар, се опитваше да ингорира нарушенията на човешките права в Китай. Мениджъри и инженери като тези от Siemens и Volkswagen помогнаха за превръщането на Пекин в най-големия търговски партньор на Германия, се казва в скорошна публикация на Politico. Но въпреки че китайският лидер Си Дзинпин затяга мерките за контрол в страната, заплашва съседните държави и използва все по-войнствен тон със Запада, германската стратегия към Китай, оформена да обслужва нуждите на нейната експортна индустрия, изглежда все по-слаба.
Всъщност икономическа връзка между Берлин и Пекин до такава степен се е развила, че водещи играчи в германската индустрия се присъединяват към видни политици в призивите за преосмисляне на подхода на страната към Китай и други подобни автократични държави.
„Правата на човека не са само вътрешни дела на държавите“, казва Зигфрид Русвурм, ръководител на Федерацията на германските индустрии (BDI). Той добави, че компаниите имат „задължението сами да определят червените линии спрямо глобални си ангажименти“, вместо да чакат собствените си правителства да направят това.
Ако Русвурм звучи повече като активист на Amnesty International, отколкото като ръководител на основния лобистки клон на германския бизнес, това е защото “компанията Германия” е по-разтревожена от всякога за правенето на бизнес в Китай и други автократични държави . Подобно на много чуждестранни инвеститори в Китай, германските компании дълго време бяха убедени, че в крайна сметка ще имат равни условия с местните си колеги. Но Си Дзинпин успя да ги убеди в обратното.
Сега германският бизнес, който е по-изложен на Китай, отколкото който и да е от европейските си колеги, е изправен пред невъзможен избор между запазването на важни търговски отношения и спазването на либералните идеали, които Германия държи.
Попитан как може да се поддържа търговията на фона на информацията за нарушаване на човешките права в Китай, говорител на Siemens написа в изявление по имейл, че конгломератът "категорично отхвърля всички форми на потисничество и участие в нарушения на правата на човека". Siemens добави още, че "имат доверие на САЩ, Китай и Европа да намерят политически решения, основани на... надеждни и прозрачни правила за сътрудничество, както и на открит диалог."
BDI наскоро публикува документ, озаглавен „Отговорно съвместно съществуване с автокрации“. Въпреки че документът подчертава важността на западните фирми да „дават пример“ по въпросите на човешките права и опазването на околната среда, той също така изяснява, че прекъсването на търговските връзки с подобни режими не е жизнеспособен вариант.
„Факт е, че компаниите трябва да генерират печалби, за да запазят дългосрочната си конкурентоспособност“, заключава документът. „Не можем да защитаваме по-добре демократичните ценности, ако се отслабим икономически“.
Това се оказва доста труден за защитаване аргумент, имайки предвид репресиите върху уйгурите от страна на Пекин, смазването на Движението за демокрация в Хонконг и агресивната му позиция към дългогодишни партньори като Австралия.
VW, най-големият производител на автомобили в света, със седалище във Волфсбург, тази година беше подложен на проверка заради управлението на фабрика му в Синдзян. Това е регионът, в който е документирано нечовешкото отношение към мюсюлманското уйгурско малцинство в Китай, което някои страни определиха като геноцид. Но Хърбърт Дийс, главен изпълнителен директор на VW, защити работата на компанията си в региона, като заяви, че тя поддържа своите „ценности в Синдзян, включително легално представителство на служителите, уважение към малцинствата и социалните и трудовите стандарти“.
Някога разглеждан като ключ към дългосрочния просперитет на Германия, сега Китай се разглежда като дългосрочен проблем.
Има нещо гнило…
Дори най-големите защитници на Пекин в Германия вече не могат да се преструват, че икономическият просперитет ще превърне Китай в демокрация от западен стил. Идеята, известна като „трансформация чрез търговия“, която се пропагандира от германските политици след Студената война.
„Реалистичната оценка е, че „трансформацията чрез търговия“ е достигнала своите максимални граници“, заключават от BDI. „Очакването, че глобалната икономическа взаимозависимост автоматично ще улесни разпространението и развитието на пазарните икономики и демократичните структури, не се осъществи“.
Този труден за поглъщане извод постави германския бизнес в затруднение, и то не само по отношение на Китай. Едно от четири работни места в Германия зависи от износа и въпреки постоянния натиск от страна на партньорите си, Германия има един от най-големите търговски излишъци в света от десетилетия. Голяма част от тази търговия е с автократични държави като Китай и Русия.
Въпреки че Германия винаги е търгувала с подобни политически режими, тя никога не е разчитала на такъв до степента, в която сега разчита на Китай. Въпреки че САЩ все още са най-големият експортен пазар на Германия като цяло, Китай е причината за голяма част от ръста на търсенето на германски машини и автомобили през последните десетилетия. Китай е най-големият търговски партньор на Германия (комбиниран износ и внос) в продължение на пет години подред.
Въпросът е колко устойчиви могат да са тези тенденции. Много германски индустриалци започнаха да осъзнават, че Китай, който разчита на техния инженерен нюх, за да модернизира икономиката си, може вече да не се нуждае от тях. С течение на времето Пекин стана доста добър в проектирането и изграждането на специализираните машини, инструменти и друго оборудване, за които се нуждаеше от Германия.
Дебатът за Китай в германската индустрия идва на фона на променящите се политически ветрове в страната. И Зелените, и Либералите, двете партии, които се очаква да се присъединят при сформирането на ново правителство, заемат значително по-твърда позиция спрямо Китай, отколкото напускащия канцлер Ангела Меркел.
Меркел от години е критикувана, че е твърде мека спрямо Китай. В разгара на миналогодишните протести в Хонконг Меркел отлетя за Китай с голяма търговска делегация и се срещна със Си Дзинпин. Германският канцлер беше и движещата сила зад инвестиционното споразумение на ЕС с Китай. Сделката, подписана миналия декември, срещна силна съпротива във Вашингтон, където през последните години се формира консенсус между двете партии, че Западът трябва да заеме по-твърда позиция спрямо Китай.
"Онези, които очакват Европа да бъде неутрална в противопоставянето между Китай и САЩ, са слепи за реалността", каза Биджан Джир-Сараи, говорител по външната политика на Либералите в германския парламент. „Разбира се, ние също се борим за европейските интереси, но нашето място е в тясно партньорство със САЩ и не трябва да си правим илюзии, че това не е така.
Сред насоките на BDI за новата европейска външноикономическа политика, например, има призив за по-силно евро спрямо другите валути, като се твърди, че това „ще осигури на Европа по-голяма тежест в международната платежна система и световните финансови пазари“.
Нилс Шмид, говорител по външната политика на СДП в германския парламент, твърди, че Германия трябва да настоява по-силно в рамките на ЕС за обща позиция по отношение на Китай. Такава, която не е непременно в опозиция на тази на САЩ, но поставя европейските интереси на първо място.