Само нагоре: накъде отиват цените според световните компании
Някои от най-големите световни марки вече предават по-високите цени на потребителите и предупреждават, че нещата само ще се влошават
Обновен: 11:54 | 22 октомври 2021
За централните банкери, които се борят с въпроса дали инфлационният натиск е преходен, ръководителите на индустрията по света имат ясно послание: цените само ще се покачват.
Недостигът на работници, гориво, товарни кораби, полупроводници и строителни материали, в момент когато глобалната икономика се възстановява след блокадите от пандемията, принуждават компаниите от производители на електрически автомобили до шоколадови изделия панически да се опитват да удържат разходите.
Някои от най-големите световни марки вече предават по-високите цени на потребителите и предупреждават официалните лица, които все още умуват за инфлацията, че нещата само ще се влошават.
„Очакваме инфлацията да бъде по-висока през следващата година, отколкото тази година“, казва Греъм Питкили, финансов директор на Unilever, чийто продукти, от сапуна Dove до сладоледа Ben & Jerry и праха за пране Persil, се използват от 2,5 милиарда души всеки ден.
Unilever повиши цените с 4,1% през третото тримесечие и заяви, че те ще се покачат отново поне с толкова през последните три месеца на 2021 г. и може да се ускорят още повече през следващата година.
По-рано тази седмица най-големият производител на храни в света, Nestle, заяви, че ще увеличи цените на своите продукти още през 2021 г. и след това отново през 2022 г., тъй като разходите за суровини продължават да се покачват.
Дългогодишно проучване показа, че британските производители са повишили цените най-много от 1980 г. за трите месеца до октомври, за да се справят с нарастващите разходи и недостига на работна ръка - и техните очаквания за разходите за следващото тримесечие са най-високите от 1977 г.
Гледката от заседателната зала контрастира с по-амбивалентния тон сред финансовите министри и управителите на централните банки, изправени пред въпроса кога да започнат да изтеглят паричните и фискалните стимули, без да задушават икономическото възстановяване.
Проект на комюнике преди събранието на водещи финансови лидери във Вашингтон миналата седмица призоваваше централните банки да бъдат готови да предприемат "решителни действия за поддържане на ценовата стабилност". Но до края на срещата езикът беше смекчен.
Вместо това Управителният комитет на Международния валутен фонд (IMFC) призова глобалните политици да следят отблизо динамиката на ценообразуването, но да „гледат отвъд“ инфлационния натиск, който ще изчезне с нормализирането на икономиките.
"Ключовият въпрос е да се знае дали това е преходна инфлация или не. Никой няма отговор на този въпрос", каза френският финансов министър Бруно Льо Мер след срещата.
Структурен недостиг
Губернаторът на Bank of England Андрю Бейли заяви, че продължава да вярва, че скорошният скок на инфлацията - в момента 3,1% и се очаква да се покачи - е временен, но се очаква британската централна банка да бъде първата голяма парична власт, която ще повиши лихвените проценти през постпандемичния цикъл.
За ръководителите на компании, които са активни в десетки търговски сектори, като глобалната фирма за подбор на персонал Randstad, някои от проблемите, водещи до по-високите цени, са структурни и няма признаци за тяхното разрешаване.
Randstad заяви в четвъртък, че очаква недостигът на работна ръка да продължи през следващите години с напускането на по-възрастните служители и по-малкия ръст на работната сила.
„Ние смятаме, че недостигът ще бъде структурен“, каза напускащият главен изпълнителен директор на Randstad Жак ван ден Брук. "Гладът за работни места е в здравеопазването, образованието, технологиите и логистиката."
Спорове за заплатите се появиха в няколко страни, като един от най-големите синдикати в Германия призова за свързано с инфлацията увеличение на заплатите с 5,3% за близо 900 000 строителни работници.
Швейцарската инженерна компания ABB, която се бори с глобалната криза в доставките на полупроводници, също заяви, че недостигът на работна ръка, особено в САЩ, е засегнал доставките на промишлени роботи, наред с други продукти.
Недостигът на чипове вече е навредил на производството на превозни средства по света, което е спряло някои производстени линии.
Шведският производител на камиони AB Volvo заяви в четвъртък, че макар да е изправен пред силно търсене, недостигът на компоненти като чипове и намаленият товарен капацитет едновременно увеличават разходите и нарушават производството му.
Швейцарският производител на асансьори и ескалатори Schindler заяви, че също е предпазлив по отношение на перспективите си поради по-високите цени на суровините, растящата инфлация на разходите и проблемите във веригата на доставки, които се очаква да продължат.
Няколко американски фирми обявиха подобни проблеми в четвъртък. Southwest Airlines заяви, че очаква общите й разходи да се повишат с 8% до 12% през последните три месеца на 2021 г., отчасти поради усилията да се запълни недостига на персонал.
Най-големият търговец на дребно на автомобили в САЩ, AutoNation, отчете още една четвърт на рекордни приходи, тъй като цените на автомобилите се повишиха благодарение на съкращенията на производството поради недостига на чипове и нарастващото търсене от страна на потребителите, които се обръщат към личния транспорт по време на пандемията.
Кристофър Уолър от Федералния резерв Уолър заяви тази седмица, че ако инфлацията продължи да расте с настоящите си темпове през следващите месеци, а не да спадне според очакванията, САЩ може да се наложи да приемат „по-агресивен подход“ догодина.
Ако обаче лихвените проценти започнат да се покачват, банките ще се възползват от начисляването на повече за заеми.
Джес Стейли, главен изпълнителен директор на британската Barclays, заяви, че е относително спокоен относно повишаването на цените и годишната инфлация до 4% във Великобритания може да бъде положителна за банката, стига да е подкрепена от икономически растеж.
Но банковият персонал също ще търси компенсация за ценовия натиск. В Германия работниците в банките от публичния сектор проведоха предупредителни стачки, за да подчертаят исканията си за увеличение на заплатите с 4,5%.