ЕС не може да спази обещанията си да дари ваксини на по-бедни страни

Високопоставени еврократи предупреждават, че ЕС няма да успее да реализира обещаните дарения на ваксини за по-бедните страни. Това създава риск както за разпространението на нови смъртоносни варианти, така и загуба на геополитическо влияние за блока. Воден от идеята, че пандемията на коронавирус може да бъде победена само ако всички страни получат достъп до достатъчно ваксини, ЕС обеща да достави 500 милиона инжекции на страни от третия свят до средата на 2022 г., 250 милиона от които до края на тази година.

През септември председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и дори повиши броя, като обяви, че ще бъдат дарени още 200 милиона дози до средата на следващата година, като подчерта, че борбата с „несправедливостта“ в глобалното предлагане на ваксини е „един от големите геополитически въпроси на нашето време”. Оказва се обаче, че малко повече от два месеца до края на годината, действителните доставки на ваксини изостават драстично: Според последните данни блокът е дарил само около 56 милиона дози на бедните страни, което е по-малко от една четвърт от обещаното само за тази година.

Поразителната разлика между думи и дела предизвика гнева на висши служители, занимаващи се с международно сътрудничество и помощ за развитие.

„ЕС и неговите държави членки трябва да положат повече усилия сега“, пишат Юта Урпилаинен, европейски комисар по международните партньорства, и Томас Тобе, председател на Комитета за развитие на Европейския парламент, в съвместна публикация за Politico.

Висши служители предупреждават, че ЕС няма да достигне обещаните дарения на коронавирусна ваксина за по-бедните страни, рискувайки както разпространението на нови смъртоносни варианти, така и загубата на геополитическо влияние.

Водени от признанието, че пандемията на коронавирус може да бъде победена само ако всички страни получат достъп до достатъчно ваксини, ЕС обеща да достави 500 милиона снимки до средата на 2022 г., включително 250 милиона до края на тази година.

„ЕС и неговите държави членки сега трябва да направят много повече“, пишат Юта Урпилаинен, европейски комисар по международните партньорства, и Томас Тобе, председател на Комитета за развитие на Европейския парламент, в съвместна публикация за Politico.

„Като се има предвид, че вече сме осигурили достатъчни дози, за да покрием цялото население на Европа, включително трета бустерна доза, можем и трябва да увеличим даренията на ваксини за нашите най-уязвими партньори“, пишат те.

Германското министерство на здравеопазването обърна внимание в писмото до Европейската комисия от понеделник. Светът, пише министерството, рискува да се сблъска с „глобално извънредно положение за разпределяне на средства“, което „би било напълно неприемливо и трябва да се избягва този сценарий по всякакъв начин“. Лидерите на ЕС, които се срещат в четвъртък и петък в Брюксел, планират „да призоват за бързо премахване на факторите, възпрепятстващи глобалното разпространение на ваксините“, според проектозаключенията на Европейския съвет, видяни от Politico. Тези пречки включват опасения за липса отговорност, кратък срок на годност и обширни документи.

Проблемът има дълбоки геополитически причини: Още през юли върховният представител на ЕС по външна политика Жозеп Борел предупреди, че „недостатъчните“ доставки на ваксини към Африка и Латинска Америка означават, че блокът рискува да загуби влияние върху Китай.

"Кой е най-големият доставчик на ваксини за Африка? Китай. Кой е големият доставчик на ваксини за Латинска Америка? Китай", каза Борел и добави, че "проблемът" в действията на ЕС "не е само ангажимента, а ефективността".

Има и позитив…

Три месеца по-късно проблемът става още по-належащ, според Удо Булман, германски социалдемократ и член на комисията за развитие на Европейския парламент. „ЕС и държавите-членки спешно трябва да изпълнят своите международни ангажименти“, каза той, предупреждавайки, че „Европа ще съжалява много, ако други държави (Китай) заемат нейното място и се предложат като партньори“. Ниските нива на ваксинация в африкански страни като Етиопия или Нигерия, където по-малко от 2 процента са напълно защитени от COVID-19, или в Хаити, където само 0,25 процента от хората са напълно ваксинирани, също предизвикват опасения за световното здраве.

„Бърза и всеобхватна глобална стратегия за ваксинация е хуманитарен императив“, каза Булман. "Всеки по-нататъшен провал ще ни се отрази катастрофално. Непрекъснато новите и все по-опасни мутации също застрашават нивото на безопасност, което постигнахме досега."

В изявление в понеделник фон дер Лайен се оправдае да се справи с лошото представяне на ЕС, като си поигра с цифрите и се опита да ги представи в позитивна светлина: Тя заяви, че блокът е изпратил над 1 милиард дози ваксини в света през последните 10 месеца, въпреки че по-голямата част от инжекциите произведени в ЕС, се продават на богати страни като Канада или Нова Зеландия, а не се даряват на по-бедните нации. За пореден път се стига до казуса - че поемането на ангажимент и неговото изпълняване са две коренно различни неща. 

"Винаги сме споделяли справедливо ваксините си с останалия свят. Изнасяли сме толкова, колкото сме доставяли на гражданите на ЕС", каза фон дер Лайен.

Тя също така заяви, че ЕС „е доставил около 87 милиона дози на страни с ниски и средни доходи чрез COVAX“, програма за справедлив глобален достъп до ваксини.

Източник на Politico призна, че всъщност не всички от тези 87 милиона дози са дарения на ЕС за по-бедните страни, каквото внушение се опитва да прави в изявлението си фон дер Лайен. Реалният брой дози, дарени от ЕС на по-бедните страни, уточни източникът, е 56 милиона.

Липса на доверие

Страните от ЕС настояват, че причината не е липса на политическа воля. Вместо това, казва един дипломат от ЕС, има много „бюрократични пречки, които трябва да се преодолеят, за да се доставят ваксини“. Основният проблем по пътя от обещание до изпълнение е същият въпрос, който тормози собствените преговори на ЕС с разработчиците на ваксини - отговорността. „Една от основните трудности при договарянето на беше около поемането на отговорност“, обясни правителствен съветник от страна от ЕС, участваща в преговорите.

Няколко души запознати с преговорите, описват как се очертава въпросът за отговорността в преговорите. В крайна сметка, преди дозите да бъдат дарени от държава членка на ЕС на COVAX, отговорността трябва да бъде прехвърлена на страната, която получава дозите, обясни източник на Politico.

В опит да се рационализират даренията, са били съставени три рамкови договора: Един със Швеция за дози от ваксината Oxford/AstraZeneca; втори с Белгия за Johnson & Johnson и трета с Франция за BioNTech/Pfizer's jab. Целта е страните членки да насочват своите дарения чрез тези сделки, вместо да имат 27 споразумения за всяка ваксина.

Дипломатът от ЕС заяви обаче, че формулировката на договора е довела до опасения, че може да остави страната-дарителка в дълг.

Финландски дипломат обясни, че за Финландия „е от изключителна важност да се отдели достатъчно внимание на осигуряването на стабилни правни и административни разпоредби, така че по-късно да няма неприятни изненади“.

Германското здравно министерство разясни тези опасения в писмото си от понеделник, предупреждавайки, че „условията на преговорите за споразумения за покупка, договорени от Комисията на ЕС за дарение и препродажба, могат да се окажат съществена пречка за справедливо и основано на нуждите световно преразпределение от ваксините. "

Пропуските в споразуменията за покупка, се казва в писмото, позволяват на производителите да „диктуват минимални продажни цени, да налагат преувеличени схеми за компенсации на получателите, да отхвърлят процедурите за размяна или да забранят разпространението им на международни организации“. Ситуацията, добави той, прави „бърз отговор на международни молби за помощ почти невъзможен“.

Министерството призова Комисията да „увеличи натиска върху производителите да покажат по-голяма гъвкавост по отношение на даряването и препродажбата“. Съмненията в желанието на Урсула фон дер Лайен да натисне повече производителите на ваксини идва и от факта, че съпругът й, Хейко фон дер Лайен, е медицински директор и член на борда на научните съветници на биотехнологичната компания Orgenesis Inc. На 13 май 2020 г. компанията обявява, че работи върху клетъчна ваксинационна платформа за лекуване на COVID-19 и други съществуващи вирусни заболявания.

Проблеми с даряването

Въпреки че ЕС е добре познат с бюрокрацията си, даренията на ваксини изглеждат особено тромави. Финландският дипломат подчерта, че „документите са значителни, както вътрешно, така и спрямо COVAX и производителите“.

Пример: Ирландското министерство на здравеопазването посочи целта си да дари още един милион ваксини чрез COVAX, като заяви, че работи за финализиране на правната документация в „следващите седмици“.

Наред с бюрократичните пречки, остава и въпросът за ограничения срок на годност. COVAX обикновено приема дози само с оставащи поне два месеца преди изтичане на срока на годност. Ваксините, които са близо до датата на изтичане на срока, могат да бъдат унищожени, както се случи с 385 000 дози, доставени от COVAX, изхвърлени между юни и 24 септември, според документ, видян от Politico. Загрижеността относно срока на годност е свързана с още една мистерия: COVAX не желаеше да получава дози директно от държавите, затруднявайки даряването на дозите в складовете на ЕС. Макар че е технически възможно страните от ЕС да дарят дози, които вече са предадени от производителя, заплахата за целостта на веригата за доставки и опасенията за срока на годност правят това „много трудно да се направи“, заяви представителят на разработката. Държавите-членки трябва да дадат „по-ясни, по -прозрачни ангажименти и траектория, когато се ангажират да даряват“, казва източникът на Politico. Производителите също трябва да бъдат „по-прозрачни относно това, което ще предоставят на COVAX“.

Има оптимистични прогнози, които казват, че доставките ще стават все по-бързи, защото процесът се оптимизира. Но на хоризонта се очертава още едно предизвикателство: След като дозите започнат да се доставят в по-големи количества, държавите може да не успеят да ги администрират достатъчно бързо и пак да се стигне до масово изхвърляне.