Цената на храната стана безпрецедентно висока

Глобалните цени на продуктите са се повишили с повече от 3% от юли, достигайки нива, невиждани от 2011 г. насам. Индексът на цените на храните е предназначен да улови комбинирания резултат от промените в редица хранителни стоки, включително растителни масла, зърнени храни, месо и захар. Това показва анализ на Световния икономически форум.

Въз основа на реалните цени в момента е по-трудно да се купуват храни на международния пазар, отколкото почти през всяка друга година, откакто започват да се водят протоколи на ООН през 1961 г.

Глобалните цени на храните се повишиха с близо 33% през септември 2021 г. в сравнение със същия период на предходната година. Това са данните според месечния индекс за цените на храните на  Агенцията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), който също установи, че глобалните цени са се повишили с повече от 3% от юли тази година, достигайки нива, които не са виждани от 2011 г.

Индексът за цените на храните отчита комбинирания резултат от промените в редица хранителни стоки и да ги сравнява от месец на месец. Той преобразува действителните цени в индекс, спрямо средните нива на цените между 2002 и 2004 г. Това е стандартният начин за проследяване на цените на храните - номиналните цени, както са известни, което означава, че не са коригирани спрямо инфлацията.

Докато номиналните цени ни показват паричните разходи за закупуване на храна на пазара, цените, коригирани спрямо инфлацията (това, което икономистите наричат ​​„реални“ цени), са много по-подходящи за продоволствената сигурност. Тя показва колко лесно хората имат достъп до подходящо хранене. Цените на всички стоки и услуги са склонни да се покачват по-бързо от средните доходи (макар и не винаги). Инфлацията означава, че не само купувачите трябва да плащат повече за единица храна (поради нейното номинално увеличение на цените), но те имат пропорционално по-малко пари, които да изразходват за нея, предвид паралелното увеличение на цените на всичко останало, с изключение на техните заплати и други доходи.

Още през август анализ на Индекса на цените на храните, коригиран от ФАО, и установи, че реалните глобални цени на храните всъщност са по-високи от тези през 2011 г., когато бунтове против високите цени на храната допринесоха за свалянето на правителствата в Либия и Египет.

Въз основа на реалните цени понастоящем е по-трудно да се купуват храни на международния пазар, отколкото почти през всяка друга година, откакто се води на отчет на ООН започва през 1961 г. Единствените изключения са 1974 и 1975 г. Тези пикове на цените на храните настъпват след скока на цените на петрола през 1973 г. , което предизвика бърза инфлация в много части на световната икономика, включително производството и дистрибуцията на храни.

Какво тласка цените на храните до исторически високи нива?

Цените на горивата, лошото време и COVID-19. Двигателите на средните международни цени на храните винаги са сложни. Цените на различните стоки се покачват и падат въз основа на универсални фактори, както и на фактори, специфични за всяка стока и регион.

Например повишението на цените на петрола, което започна през април 2020 г., се отрази на цените на всички хранителни стоки по индекса на ФАО, като увеличи разходите за производство и транспортиране на храни. Недостигът на работна ръка в резултат на пандемията от COVID-19 намали наличието на работна ръка за отглеждане, прибиране на реколтата, преработка и разпределяне на храна, друга универсална причина за повишаването на цените на стоките.

Реалната средна цена на храната всъщност се увеличава експоненциално от 2000 г. насам, обръщайки предишната тенденция на постоянен спад от началото на 60-те години. Въпреки глобалните усилия, които отчасти отговарят на целите на хилядолетието на ООН, така и от последващите цели за устойчиво развитие за намаляване на глада, цените направиха храната по-малко достъпна.

Нито една стока не е била непрекъснато отговорна за средното реално увеличение на цените на храните от 2000 г. Но индексът на цените на годни за консумация маслени култури се е увеличил значително от март 2020 г., дължащ се главно на цената на растителните масла, нарастваща с 16,9% между 2019 и 2020 г. според докладите на ФАО за културите, това се дължи на нарастващото търсене на биодизел и влошаващите се климатични условия.

Другата категория храни, добавящи най-много към общото покачване на цените на храните, е захарта. Тук отново неблагоприятното време, включително щетите от замръзването в Бразилия, намали предлагането и завишените цени.

Зърнените култури са добавили по-малко към цялостното увеличение на цените, но тяхната достъпност в световен мащаб е особено важна за сигурността на храните. Пшеницата, ечемикът, царевицата, соргото и оризът представляват най-малко 50% от световното хранене и до 80% в най-бедните страни. Глобалните буферни запаси от тези култури се свиват от 2017 г. насам, тъй като търсенето изпревари предлагането. Отново причините за индивидуалните колебания са сложни. Но нещо, което заслужава внимание, е колко пъти от 2000 г. насам ФАО съобщава, че „непредсказуемо“ и „неблагоприятно време“ е причинило „намалени очаквания за реколтата“, „реколта, засегната от времето“ и „спад на производството“.

Европейците може да се притесняват за цената на тестените изделия, тъй като сушaта в Канада намали реколтата от пшеница. Но тъй като индексът на реалните цени на зърнените култури се прокрадва към нива, които предизвикаха бунтовете около цената на хляба през 2011 г., има спешна необходимост да се обмисли как общностите в по-малко богатите региони могат да издържат на тези стресове и да избегнат негативни вълнения.

Технологичният ни капацитет и социално-икономическата организация не могат успешно да се справят с непредсказуемо и неблагоприятно време. Сега би било подходящ момент да си представим предлагането на храна в свят по-топъл с повече от 2 ° C. Това е сценарий, който сега се смята за все по-вероятен според последния доклад на Междуправителствената група по изменението на климата.

Без радикални промени, изменението на климата ще продължи да намалява международния достъп до вносна храна, далеч извън всеки исторически прецедент. По-високите цени ще намалят продоволствената сигурност и ако има един солиден закон на социалните науки, той е, че гладните хора предприемат радикални стъпки, за да осигурят прехраната си - особено там, където се смята, че лидерите са се провалили.