Лидерите в ЕС искат да прекратят монопола на Комисията при търговските сделки

Лидерите на ЕС тази седмица ще обсъдят как да излязат от задънена улица по отношение на търговските сделки на блока и да обновят начина на договаряне на споразуменията, пише в своя статия Politico.

Преговорите за търговски сделки от името на 27 -те държави са една от основните отговорности на Европейската комисия, но сега Брюксел се сблъсква с непреодолима стена в опитите си да финализира тези договори поради притеснения относно правата на човека и опазването на околната среда, както и по-широко обществените страхове от свободната търговия.

Европейският парламент и лидерите на държавните-членки на ЕС все повече не желаят да подписват сделки, сключени от Брюксел. Постигнатите споразумения с Китай и блока Меркосур в Латинска Америка, например, изглежда едва ли някога ще влязат в сила благодарение на тези политически противоречия.

Този проблем ще бъде обсъден на заседанието на Европейския съвет в Брюксел в четвъртък и петък. Една от потенциалните идеи е да се модерират търговските преговори на ЕС в световен мащаб по-скоро като дискусии по модела на Брекзит. Това би означавало, че Европейската комисия ще трябва да възприеме по-активен подход при непрекъснатото осигуряване на единна позиция сред 27 -те държави чрез различни фази на преговорите. Едно от основните оплаквания на страните от ЕС относно настоящия процес е, че комисията действа самосиндикално и може да ги държи в неведение в продължение на месеци или дори години на разговори по чувствителни теми.

„Този проблем изисква вниманието на лидерите“, каза представител на ЕС, запознат с темата. „Единният европейски пазар е основният ни приоритет. Всяка държава-член иска да използваме икономическата си сила. След това трябва да се уверите, че тези заявки се изпълняват, ако видите, че широк спектър от търговски сделки е блокиран. Този дебат не е само навременен, той е даже закъснял."

Вдъхновението “Брекзит”

За да разреши проблема Шарл Мишел е черпил вдъхновение от дипломатическия формат, който ЕС използва, за да сключи сделка с Великобритания след решението й да напусне блока, каза представител на ЕС.

Представителите на ЕС бяха притеснени от липсата на единство между 27-те държави и се опитаха да попречат на Лондон да играе на „разделяй и владей“. Главният преговарящ на ЕС за Брекзит Мишел Барние и неговият екип инвестираха голяма част от времето си в непрекъснато информиране на Европейския парламент и страните от ЕС за преговорите.

Те създадоха комуникационни канали за обратна връзка, като се отчитаха преди и след всеки кръг от преговори с търговски дипломати, посланици на ЕС и представители на Европейския парламент. Барние също уведомяваше специално и определени групи министри от ЕС, например по най-важния въпрос за рибарството. Според източник на Politico, това би могло да бъде начин за възобновяване на търговските сделки на ЕС, като се запази и поверителността по време на преговорите. Системата за обратна връзка също така предотвратява усещането у лидерите в ЕС, че или трябва да се съгласят на поставените условия, или няма да има никаква сделка.  

Има още доста да се работи по въпроса...

На комисията също и е писнало лидерите на държавите-членки да блокират търговски преговори. На заседание при закрити врата миналата седмица Сабин Уейанд, най-висшият държавен служител по търговията на ЕС, каза пред евродепутатите, че ратифицирането на сделката с латиноамериканския блок на страните от Меркосур сега е въпрос на доверие към ЕС. Това заяви анонимен източник на Politico.

Страните, които са привърженици на свободната търговия, като например скандинавските страни, също настояват да се задейства отново търговския двигател. Един дипломат от ЕС заяви пред Politico, че подходът при преговорите за Брекзит „заслужава да се обмисли“ и предположи, че този подход може да се отрази добре и на страни като Франция и Австрия, които яростно възразяват срещу сделката Меркосур. „За тях това също е шанс да участват във всеки един детайл на преговорите.“

Но някои дипломати не са съгласни тази идея. Причината е, че преговорите за Брекзит имаха ясен краен срок, заплахата, че ако не се осъществят всичко отива на кино и „общия враг“ в лицето на Обединеното кралство.

Някои дори се съмняват дали копирането на преговорите за Брекзит изобщо ще бъде обсъдено, тъй като идеята дори не е съобщена на дипломатите. Дискусия между лидерите може да не навлиза в такива подробности, тъй като това е открит, стратегически дебат, който няма да доведе до официални заключения.

Според друг преговарящ въпросът, който трябва да бъде обсъден между лидерите, е: „Изобщо в състояние ли е ЕС да завърши някакви търговски споразумения?“

Какво прави Европейският парламент

Дори лидерите в ЕС в крайна сметка да се съгласят за нещо по-близко до модела на Брекзит за справяне с търговските сделки, Европейският парламент ще бъде другата пречка.

Членовете на ЕП бяха редовно консултирани от Барние и неговия екип по време на процеса на договаряне на напускането на Великобритания. Но поради фиксирания срок Европейският парламент обсъди окончателната сделка едва след като тя временно влезе в сила. Търговският председател на парламента Бернд Ланг се оплака, че сделката „не е добър пример за демократично участие“, с твърде малко време за проверка и недостатъчна информация за състоянието на преговорите.

Евродепутатът от Зелените Саскиа Брикмонт заяви, че няма да е зле да се получават редовни актуализации от Европейската комисия относно търговските преговори. „Проблемът, с който се сблъскваме в Европа при търговските сделки, е най-вече липсата на доверие между институциите и към институциите“, каза Брикмонт.

Търговският координатор на социалистите и демократите Катлийн Ван Бремпт каза, че Брекзит е лош пример, защото това е особено специфична сделка. Тя обаче приветства дебата да се проведе в Европейския съвет, за да доведе това до повече информация и прозрачност относно търговските преговори. „ЕС се нуждае от повече участие и прозрачност, за да получи по-широка подкрепа за търговските сделки. Един от начините за това е по-голямо участие на парламента при определяне на отговорностите на комисията спрямо преговорите, тъй като парламентът представлява общественото мнение на ЕС.