Разходите за изплащането на дълга, набран за подпомагане на домакинствата и бизнеса в кризата с COVID-19, ще бъдат нищожни в сравнение с тези от дългосрочни тенденции като финансирането на пенсии и здравните услуги с увеличаването на застаряващото население по света, се казва в доклад на ОИСР във вторник.
Разглеждайки икономическите перспективи до 2060 г., Организацията за икономическо сътрудничество и развитие заяви, че правителствата все повече ще трябва да се борят с разходите, свързани със застаряването на населението и повишаването на цените на обществените услуги.
Това ще е над сумите, нужни за обслужването на огромните дългове, оставени от COVID-19, чието погасяване ще отнеме десетилетия.
Много от 38-те предимно богати страни, принадлежащи към базираната в Париж ОИСР, станах свидетели как бюджетният им дефицит се свива до рекордни нива по време на пандемията, тъй като подпомагаха икономиките си по време на затварянията.
Ако настоящите исторически ниски лихвени проценти продължат, повечето държави от ОИСР биха могли да си позволят да покрият допълнителното натоварване на бюджетите си, като увеличат натрупаните дългове, се казва в доклада.
Но фискалният натиск върху средно статистическия член на ОИСР може да достигне 8 процентни пункта от БВП до 2060 г., тъй като правителствата ще се опитват да запазят стандартите и държавните помощи на сегашните нива, изчислява ОИСР.
Увеличеният натиск върху публичните финанси се наблюдава най-силно в Словакия със 17%, следвана от Полша с 14%, Испания и Чехия с 13% и Франция и Япония с 12%.
Стабилно увеличение на глобалните лихвени проценти с 1 процентен пункт от сегашните исторически ниски нива би повишило фискалния натиск с цели 1-1,5% в страните с най-голям дълг, като Гърция, Италия и Япония, заяви ОИСР.
За да се облекчи фискалния натиск, страните не могат да направят нищо друго освен да приемат пакети от реформи за повишаване на заетостта, което от своя страна ще повиши БВП на глава от населението.
Това би могло да повиши стандарта на живот с близо 7% до 2060 г., докато онези държави, които още не са започнали подобни реформи - определени от ОИСР като Белгия, Франция и Италия - биха могли да видят ръст от 9-10%.
Такива пакети биха облекчили фискалния натиск с около 1,75 процентни пункта от БВП до 2060 г. в средната страна на ОИСР, се оценява в доклада.
Забавянето в големите нововъзникващи икономики, демографските промени и забавянето на повишаването на производителността ще доведат до спад на икономическия растеж сред 38-те страни членки на ОИСР и страните от Г-20 до 1,5% през 2060 г. от около 3% в момента.
„Тенденции като застаряването на населението и нарастващата относителна цена на услугите ще продължат да увеличават натиска върху държавните бюджети“, се казва в доклада. „Фискалният натиск от тези дългосрочни тенденции е огромен в сравнение с този, свързан с обслужването на публичния дълг, наследен от CОVID.“
Ако не предприемат реформи за повишаване на заетостта и повишаване на възрастта за пенсиониране, страните ще трябва да увеличат данъците.
Комбинация от действия в тези две области - включително осигуряване, че ефективното повишаване на възрастта за пенсиониране ще бъде две трети от бъдещите печалби в продължителността на живота - може да намали наполовина прогнозираното увеличение на фискалния натиск до 2060 г. в страните членки на ОИСР.